Пътешествие до Марс

Пътешествие до Марс

 

Митко и Гошко са приятели и винаги заедно обичаха да търсят новости и приключения. Те участваха в училищния клуб, където проектираха нова ракета. Когато завършиха своя проект, решиха да изпробват новата ракета.

Взеха малко личен багаж, облякоха скафандрите и с много вълнение се качиха в ракетата. Тя беше просторна, уютна и те побързаха да запалят двигателя.

Без да се бавят, поеха към така примамливата планета Марс. Страхът от неизвестното беше голям, но те обичаха приключенията и пътуването им беше интересно.

Приземиха се леко и побързаха да се разходят. Около тях се виждаше червеникава повърхност с огромни дупки, но отвсякъде идваше приятна светлина. Изведнъж видяха съществото. То приближаваше към тях. Изглеждаше странно. Очите му бяха големи и лъскави като диаманти и също бяха червеникави, като всичко наоколо. Главата му, голяма, с остри уши, и някак си прозрачно, съществото излъчваше телепатия ги приветства и предложи да бъдат гости в царството, където живее. Те приеха и тръгнаха с голямо любопитство. Всъщност съществото излъчваше някакви вълни, които приличаха на музика, но това се хареса на двамата приятели.

В царството всички бяха прозрачни като техния приятел и еднакви. Червената светлина беше навсякъде, но момчетата се чувстваха приятно. Най-странното беше, че никъде нямаше вода. Дърветата около тях бяха стъклени и светещи, беше красиво, но някак пусто.

Не се чуваха птичи песни, нито пък ромолене на поточе. Да, красиво, но някак чуждо. Това беше мигът, в който и двамата разбраха, че е време за връщане.

Благодариха за милото посрещане и побързаха да се качат на своето изобретение. Подадоха команда за тръгване и с максимална скорост поеха към Земята.

В този момент Митко усети нежно погалване – мама, която го будеше за училище.

Колко жалко, че всичко е било само сън. Той погледна през прозореца и видя една самотна звезда която светеше с ярка светлина.

В този миг той си обеща, че един ден ще стигне до нея, само да порасне голям!