Защо да изследваме Космоса? Писмо от 1970 г. до една монахиня от Африка

Защо да изследваме Космоса? Писмо от 1970 г. до една монахиня от Африка

 

Публикувано на английски на 8 февруари 2013 година на английски език на следния адрес: http://launiusr.wordpress.com/2012/02/08/why-explore-space-a-1970-letter-to-a-nun-in-africa/

 

Ернст Щулингер

 

Ернст Щулингер (1913 – 2008)

Ернст Щулингер пише това писмо на 6 май 1970 г. до сестра Мери Жaкунда, монахиня, работеща сред гладуващите деца на Кабве, Замбия, която изказала съмнение за ползата от изследването на Космоса. По това време д-р Щулингер бил  заместник-директор научни изследвания към Центъра за космически полети Маршал, в Хънтсвил, Алабама. Трогнат от нейната загриженост и откровеност, той излага възгледите си за ползата от изследването на Космоса в писмо-отговор, адресирано до нея. Четиридесет години по-късно това писмо все още е едно красноречиво изложение за ползата от космическите изследвания. Роден в Германия през 1913 г., д-р Щулингер получава докторска степен по физика от университета в Тюбинген през 1936 г. Бил е член на немския екип по разработка на ракети в Пенемюнде. Пристига в САЩ през 1946 г. и започва работа в американската армия във Форт Блис, Тексас. През 1950 г. се мести  в Хънтсвил и продължава работата си към армията в Редстоун Арсенал до сформирането на Центъра за космически полети Маршал през 1960 г. Д-р Щулингер получава множество награди и голямо признание за своите изследвания на реактивната тяга. Носител е на Наградата за Изключителен граждански принос за участието му в изстрелването на Explorer 1, първия американски сателит в орбита около Земята.

  

Скъпа сестра Мери Жaкунда,

Вашето писмо е едно от многото, които получавам всеки ден, но то ме трогна повече от всички останали, защото си личи,че думите му извират от дълбочината на един търсещ ум и на едно милостиво сърце. Ще се постарая да отговоря по възможно най-добрия начин на Вашия въпрос.

Преди всичко бих искал да изразя голямото възхищение, което изпитвам към Вас и към всички Ваши смели сестри, затова че сте посветили живота си на най-благородната човешка кауза: грижата за ближните в нужда.

В писмото си ме питате как бих обяснил даването на милиарди долари за пътуване до Марс във време, когато много деца на Земята гладуват до смърт. Знам,че не очаквате отговор като: „ О, нямах представа, че има деца, гладуващи до смърт, но от сега нататък ще престана с изследванията на Космоса, докато човечеството реши проблема с глада!” Всъщност знаех за съществуването на гладуващи деца много преди да разбера,че пътуването до Марс е технически възможно. Но аз, както много мои приятели, вярвам,че пътуването до Луната, до Марс някой ден, както и до други планети е рисковано начинание, което трябва да предприемем сега. Вярвам също,че този проект в дългосрочен план ще има по-голям принос за разрешаването на наболелите проблеми, с които се сблъскваме сега на Земята, отколкото много други потенциални проекти за помощ, които се разискват години наред, но твърде рядко дават реални резултати.

Преди да се опитам да опиша подробно как космическата ни програма допринася за разрешаването на проблемите ни на Земята, бих искал накратко да Ви разкажа една смятана за достоверна история, която считам,че подкрепя тезата ми. Преди 400 години в малък град в Германия живял един граф. Той бил благороден и давал голяма част от доходите си на бедните в своя град. Хората много ценели неговата помощ, защото в онези средновековни времена бедността се ширела навсякъде, а чумата била честа гостенка в тази страна. Един ден графът срещнал странен човек. Той имал работна маса и малка лаборатория в къщата си. По цял ден се трудел неуморно, за да може вечерта да поработи няколко часа в лабораторията. Там той шлифовал малки лещи от късчета стъкло, поставял ги в тръбички и с този „инструмент” наблюдавал много малки обекти. Графът бил особено впечатлен от миниатюрните създания, които можело да се забележат при голямо увеличение и които той никога не бил виждал преди. Благородникът предложил на човека да се премести заедно с лабораторията си в двореца му, да стане част от придворните и да се посвети изцяло на разработването и усъвършенстването на оптичните си инструменти като специален служител на графа.

Хората от града обаче се ядосали, като разбрали,че графът си харчи парите за нещо, което смятали за безсмислен фокус. „Ние се измъчваме от чумата, казвали те, докато той плаща за безполезното хоби на онзи мъж!” Графът обаче оставал непоклатим. „Давам ви колкото мога да си позволя, отговарял той, но смятам да подкрепям и този човек, защото знам, че един ден от работата му ще излезе нещо!”

И наистина, от неговите усилия и от сходната работа и на други хора от различни краища се получило нещо много добро: микроскопът. Всеизвестен факт е, че от всички изобретения микроскопът е допринесъл най-много за развитието на медицината и че унищожението на чумата и други заразни болести в повечето места по света е резултат най-вече от изследванията, станали възможни благодарение на микроскопа.

Заделяйки част от парите за проучвания и открития, графът допринесъл много повече за облекчаване страданието на хората, отколкото би постигнал, ако бе раздал всички спестени пари на покосеното от чума население.

Ситуацията, в която се намираме днес, е много сходна. Президентът на САЩ отпуска около 200 милиарда долара за годишен бюджет на страната (към момента на писане на писмото – 1970 г. – б. ред.) (повече от 2 билиона долара през 2012 г. (2 хиляди милиарда долара – б. ред.) – бел. на автора на статията). Тези пари са предназначени за здравеопазване, образование, социални помощи, поддържане на инфраструктурата, изграждане на магистрали, за транспорт, чуждестранна помощ, отбрана, опазване на околната среда, наука, земеделие и много военни бази в и извън страната. Около 1,6 % от националния бюджет тази година се отпусна за космически изследвания (по-малко от 0,5 % през 2012 г. – бел. на авт. на статията). Космическата програма включва проекта Аполо и много други по-малки проекти по космическа физика, астрономия, биология, планетарни проекти, проекти за ресурсите на Земята и космическо инженерство. За да се покрият тези разходи, средностатистическият американски данъкоплатец с доход от 10 000 $ годишно плаща около 30 $ за нуждите на космическата програма.Останалите 9 970 долара му остават за собствената му издръжка, развлечение, спестявания, други данъци и всички останали разходи.

Сега сигурно ще ме попитате: „ Защо не вземете 5 или 3 или поне 1 долар от тези 30, които средностатистическият американски данъкоплатец дава, и да ги пратите на гладните деца?” За да отговоря на този въпрос, ще трябва накратко да обясня как работи икономиката на тази страна. Механизмът е подобен и в други страни.

Правителството е съставено от различни министерства ( Министерство на вътрешните работи, на правосъдието, на здравеопазването, на образованието, социалната политика, транспорта, отбраната и други) и от дирекции (Националната научна фондация, Националната въздухоплавателна и космическа администрация и други). Всички те подготвят годишните си бюджети съобразно възложените им задачи и ги защитават пред изключително строгия контрол на комисиите на Конгреса и пред силния натиск за икономии от страна на президента и на Бюрото по бюджета. Когато най-накрая фондовете бъдат одобрени от Конгреса, те могат да се разходват единствено за конкретните цели, заложени в бюджета.

Бюджетът на Националната въздухоплавателна и космическа администрация (НАСА – б. ред.) съответно, може да съдържа точки, свързани само с въздухоплаването и Космоса. Ако този бюджет не бъде одобрен от Конгреса, фондовете, предложени за него, няма да се използват за други цели. Те просто няма да бъдат взети от данъкоплатеца, освен ако някой от другите бюджети не получи одобрение за специално увеличение, тогава този бюджет ще усвои неизползваните за космически изследвания средства.Предполагам,че вече разбрахте от моето кратко обяснение,че подкрепа за гладуващите деца, или по-скоро подкрепа в допълнение към инициативите, които САЩ вече оказва за тази скъпа кауза под формата на чуждестранна помощ, може да се осъществи само ако съответното министерство включи в бюджета си отделна точка за целта и тази точка получи одобрението на Конгреса.

Ако се питате дали аз лично бих одобрил подобна инициатива на нашето правителство, отговорът ми е категорично „да”. Наистина не бих имал нищо против, ако годишният ми данък се увеличи с известна сума заради каузата да помогнем на гладуващите деца, без значение в коя държава живеят.

Сигурен съм, че всичките ми приятели са на същото мнение. Но няма как да задействаме такава програма, отказвайки се от плановете за осъществяване на пътувания до Марс. Дори напротив, смятам,че работейки за космическата програма, аз мога да помогна по някакъв начин за облекчаването или евентуалното разрешаване на сериозни проблеми като бедността и глада на Земята. В основата на проблема за глада стоят два фактора: производството на храна и нейната дистрибуция. Производството на храна чрез земеделие, животновъдство, океански риболов и други широкомащабни дейности е ефикасно в някои части на света, но твърде недостатъчно в болшинството от останалите страни. Големи площи земя, например, могат да се използват значително по-добре, ако се приложат ефикасни методи като напоителен контрол, наторяване, съобразяване с прогнозите за времето, оценяване плодородието на почвата, изготвяне на аграрна производствена програма, избор на поля за посев, методи на засаждане, планиране на времето за обработване и за събиране на реколтата, инспектиране на реколтата.

Най-доброто средство за усъвършенстване на всички тези дейности е несъмнено изкуственият земен сателит. Обикаляйки около Земята на голяма височина, той може да заснеме обширни територии за кратко време, да наблюдава и измерва голям брой фактори, показващи вида и състоянието на реколтата, почвите, степента на засушаване, количеството валежи и дебелината на снежната покривка. Той може да изпрати тези данни до земните станции, където те да се използват целесъобразно. Изчислено е, че дори най-елементарната система от земни сателити, оборудвани със земни средства и сензори, която работи по програма за усъвършенстване на световното земеделие, ще увеличи годишния добив на продукция, чийто еквивалент възлиза на милиарди долари.

Разпределянето на храната до нуждаещите се е съвсем различен проблем. Въпросът не е толкова до количеството, което трябва да се транспортира, а до международното сътрудничество. Управителят на някоя малка нация може да не хареса идеята големи количества храна да бъдат доставяни в страната му, просто защото заедно с храната ще навлиза чуждото влияние и власт. Опасявам се, че ефективното облекчаване на глада няма да бъде постигнато, преди границите да спрат да имат такава разделяща народите сила, каквато имат днес. Не смятам, че полетът до Космоса ще осъществи това чудо за една нощ. Но космическата програма е със сигурност сред най-обещаващите и силни фактори, които работят в тази посока.

Нека ви припомня за скорошната мисия на Аполо 13, която за малко не завърши с трагедия. Когато дойде времето за критичното навлизане на астронавтите обратно в атмосферата, руските предаватели прекратиха всички свои радио трансмисии на честотите, използвани от проекта Аполо, за да избегнат всякакви възможни смущения. Руските кораби се позиционираха в Тихия и в Атлантическия океан, в случай, че се наложи спешно спасяване. Ако капсулата на астронавтите се бе приземила в близост до руски кораб, руснаците със сигурност щяха да дадат най-доброто от себе си, за да ги спасят, все едно руски космонавти се завръщат от космическа мисия. Ако пък руски астронавти някога попаднат в подобна критична ситуация, американците без съмнение биха направили същото.

По-голямото производство на храна посредством проучване и оценка от орбита и по-ефикасното й разпределяне чрез подобрени международни отношения са само два примера за това колко голямо влияние може да има космическата програма върху живота на земята. Бих искал да приведа още два примера: насърчаване на технологическото развитие и придобиване на научно знание.

Изискванията за висока прецизност и изключителна надеждност към компонентите на космическия кораб, предназначен за пътуване до Луната, са без прецедент в историята на инженерството. Разработката на системи, които отговарят на тези високи изисквания, ни даде уникалната възможност да открием нови материали и методи, да изобретим по-добри технически системи, да изработим процедури, да удължим живота на инструментите и дори да открием нови природни закони.

Цялото това наскоро придобито техническо познание може да се приложи и за земните технологии. Всяка година около хиляда технически изобретения, създадени за космическата програма, намират приложение във всекидневния живот на Земята под формата на усъвършенствани кухненски уреди и земеделско оборудване, по-качествени шевни машини и радиоапарати, по-надеждни кораби и самолети, по-ефикасно прогнозиране на времето и предупреждение за буря, по-добри комуникации, по-прецизни медицински инструменти, по-функционални прибори и инструменти за бита. Вероятно ще попитате защо е необходимо първо да създадем животоподдържаща система за нашите астронавти, летящи до Луната, а после да разработим дистанционна сензорна система за сърдечно болни пациенти. Отговорът е съвсем прост: много често значителният прогрес в разрешаването на техническите проблеми се осъществява не посредством прекия подход, а чрез първоначалното поставяне на висока цел. Постигането на тази цел е голямо предизвикателство и изисква силна мотивация за иновативна работа, която разпалва въображението и подтиква хората да дадат най-доброто от себе си. Подобна цел действа като катализатор и предизвиква верига от други реакции.

Полетът в Космоса несъмнено има точно такава роля. Пътуването до Марс няма да бъде директен източник на храна за гладуващите, но със сигурност ще доведе до много нови технологии и умения и само страничният ефект от този проект ще оправдае много пъти цената на неговото реализиране.

 Освен нуждата от нови технологии, съществува и увеличаваща се нужда от нови основни познания по науките, ако искаме да подобрим човешките условия на живот на Земята. Необходими са ни повече знания по физика и химия, биология и физиология, и най-вече по медицина, за да се справим с всички проблеми, застрашаващи живота на човека като: глад, болести, заразяване на храните и водите, замърсяване на околната среда.

Нуждаем се от повече млади мъже и жени, които да градят кариера в науката, както и по-добра издръжка за учените, притежаващи таланта и решимостта да се включат в ползотворна изследователска дейност. Трябва да има предизвикателни изследователски цели и достатъчна финансова подкрепа за научните изследвания. Отново ще изтъкна,че космическата програма със своите чудесни възможности за блестящи изследователски проучвания на луните и планетите, на физиката и астрономията, на биологията и медицината, се явява почти идеалният катализатор за предизвикване на реакция между мотивацията за научна работа, възможностите за наблюдаване на вълнуващи природни феномени и необходимата материална подкрепа за осъществяване на изследователските усилия.

Сред всички дейности определяни, контролирани и спонсорирани от американското правителство, космическата програма е със сигурност най-забележимата и вероятно най-обсъжданата, въпреки че тя изразходва само 1,6 % от общия национален бюджет и три на хиляда ( по-малко от една трета от процента) от брутния национален продукт. Като стимулатор и катализатор на нови технологии и проучвания в областта на основните науки, космическата програма няма аналог сред останалите дейности. В този смисъл може дори да кажем,че тя изпълнява функцията, която преди три или четири хиляди години е била тъжната привилегия на войните.

Колко човешко страдание може да се избегне, ако вместо да се състезават със своите военни бомбардировачи и ескадрили, нациите се конкурират в построяването на космически кораби, летящи до Луната. Подобно съревнование носи обещанието за блестящи победи, но не оставя място за лоши чувства у победения, които биха довели до отмъщение и нови войни.

Въпреки че космическата програма сякаш ни отвежда далеч от нашата Земя и насочва взора ни към Луната, Слънцето, планетите и звездите, аз вярвам,че никой от тези небесни обекти няма да получи повече внимание и проучване от страна на космическите изследователи, както нашата планета. Тя ще стане по-добро място за живеене, не само защото ще приложим всички нови технологии и научни знания за подобряване условията на живот, но и защото ще започнем много повече да оценяваме нейните дадености, ще възприемаме по нов начин живота на нея и ролята на човека.

earthris

„Изгревът на Земята”, една от най-въздействащите и знакови снимки от програмата Аполо, е заснета през декември 1968 г. по време на мисията Аполо 8. Тази гледка на изгряващата Земя посрещнала астронавтите, когато след първата окололунна орбита те се показали иззад Луната. Използван като символ за „нежността” на нашата планета, кадърът противопоставя сивата безжизнена Луна на преден план със синьо-бялата Земя, бликаща от живот, притихнала в тъмнината на Космоса.

Снимката, която прилагам към писмото си, показва изгледа към нашата Земя, който Аполо 8 са имали, докато обикаляли около Луната на Коледа, 1968 г. От всички чудесни резултати на космическата програма досега, тази снимка може би е най-важният. Тя ни накара да осъзнаем,че нашата Земя е един красив и безценен остров в безкрайната шир и че за нас няма друго място за живеене, освен тънкият повърхностен слой на планетата ни, опасан от суровата пустош на Космоса. Никога преди толкова хора не бяха осъзнавали ограничеността на ресурсите на Земята и колко опасно би било да нарушаваме екологичния и баланс. След публикуването на тази снимка, все повече гласове започнаха да предупреждават за сериозните проблеми, застрашаващи човека в наши дни: замърсяването на околната среда, глада, бедността, урбанизацията, производството на храни, контрола на водите и свръхнаселението. Това, че започваме да разбираме огромните задачи, които ни предстоят, не е станало случайно, то е следствие от първия правилен поглед към нашата планета, който прохождащата космическа ера ни осигури.

За щастие, космическата ера държи не само огледалото, в което да се оглеждаме, но ни осигурява и технологиите, предизвикателството, мотивацията и дори оптимизма да подходим към тези задачи с увереност. Смятам, че това, което научаваме чрез космическата програма, напълно подкрепя идеята, която Алберт Швайцер е имал, казвайки: „Гледам на бъдещето с тревога, но с добра надежда.”

Вие и Вашите деца винаги ще имате моите най-добри пожелания.

Искрено Ваш:

Ернст Щулингер

Заместник-директор научни изследвания