Полет

Полет

 

― Юра, връзката с „Платан“ се губи.

― Това е заради “дядо Мраз”, Володя.

― Какъв “дядо Мраз”?

― Погледни вдясно – гласът на Юрий бе изтънял.

Вдясно от изтребителя летеше сив диск. Беше голям колкото самолета и се виждаше един илюминатор, който светеше.

― Юра, това прилича на летяща чиния.

― Именно, Володя.

― Какво да правим? Да се опитаме да избягаме? – Серьогин звучеше стреснато.

― Може. Но не знам дали ще успеем.

― Виждал си я и преди? Затова ли я наричаш “дядо Мраз”? Това е кодово име?

― Да. Не знам дали е същата… Но нещо подобно следваше “Восток 1“ осемнайсет минути. Тогава ръководството реши да ги наричаме “дядо Мраз”.

― Увеличавам скоростта, Юра.

― Давай колкото можеш, Володя. Нека изцедим всичко от този МиГ.

― А ако все пак ни настигнат?

― Ще им предложим водка и колбас.

Самолетът полетя с цялата мощ на двигателите си. НЛО-то не изостана. Напротив, настигна ги и се доближи на десетина метра.

Юрий се опита да бъде невъзмутим. За да окуражи Владимир, запя “Летете, гълъби, летете”.

От летящата чиния излезе широк лъч синя светлина и обля кокпита на МиГ-а.

― Те се опитват да ни направят нещо. Мислиш ли, че ни нападат? – притесни се Серьогин.

― Трудно е да се каже. Виждам ги за втори път.

Кабината на самолета започна да се отваря. Въздухът шумно започна да изтича. Предпазният колан на Юрий бе откопчан от лъча светлина.

Серьогин се замисли дали да катапултира. Кислородът в кокпита започна да свършва. Владимир изгуби съзнание.

Юрий бе природно по-издръжлив и доста по-трениран. Успя да се пресегне към бутона за катапултиране. В този момент цветът на лъча, излизащ от летящия диск, се промени. От син стана ярко жълт. Юрий усети, че не може да помръдне. Кабината вече бе широко отворена. НЛО-то се премести и застана точно отгоре над самолета.

Жълтият лъч прихвана Юрий и започна бавно да го притегля към летящата чиния.

Гагарин почувства, че силите му го напускат.

Юрий започна да идва в полусъзнание, когато се озова в трюма на НЛО-то. Май че му предстоеше нов, много дълъг полет. Уверено каза:

─ Поехали!