Не можеха да знаят

Не можеха да знаят

 

 

Трясъкът ги бе събудил посред нощ. Дълго стояха заслушани в последвалите експлозии и припукванията след тях. Осъзнал от какво са, Тяната скочи на крака, измъкна уплашената си сестричка от леглото и бегом я изнесе навън. Дворът гореше. Той я остави разплакана до прага и се втурна към помпата, пригодена да източва вода от реката долу в ниското. Отсечени викове снеха част от уплаха, защото явно съседите от околните вили тичаха на помощ. Когато вече не беше сам срещу пламъците, Стоян набързо грабна някаква тениска от простора, намокри я и я тикна в лицето на сестра си. С очи, два пъти по-големи от обикновено, тя притисна дрехата до бузките си и се скри вътре в къщата.

Повиканата пожарна кола успя да стигне до тях, когато вече бяха приключили, но странните останки в пепелището и нелогичните въпроси, които пожарникарите задаваха, приковаха интереса на всички. Гасенето беше продължило около час, но помагачите не помръднаха от мястото до сутринта. Тяната беше объркан. Нямаше спомен да е имало какъвто и да е уред на това място, още по-малко пък включен, да не говорим пък и взривоопасен. Най-сетне, когато небето се разведели, пожарникарите си тръгнаха, отдавайки несвързаните му брътвежи на силния шок. След като почерпи съседите с каквото намери в хладилника, Тяната най-сетне затръшна вратата и потърси сестра си. Беше я изкарал навън, за да я прегледат и щом установиха, че е добре я остави да пропълзи обратно в някое от десетината скривалища в къщата. Намери я във вградения гардероб.

− Добре ли си, фъстък?

Добле!

− Кажи „р” – подразни я, но вместо да писне, както обикновено, тя продължи да го гледа ококорена и тиха.

Стоян се приближи, да я огледа по-добре. Сякаш нямаше причина да е зле, пък и нали я прегледаха. Тогава забеляза, че очите и леко се изместват в страни от него и поглеждат някъде зад гърба му. Погледна натам, след което извика и отскочи назад. Разпери ръце, за да скрие сестра си.

− Той е добъл – провлачи гласчето зад него.

От стената го гледаше странно същество, очевидно цялото в рани − с очи като лъжици, кожа като гущер и без каквато и да е коса. Каквито и да са били дрехите му, сега висяха прокъсани и разкриваха кафеникавото тяло, от което на места прокапваше тъмно вишнева течност − навярно кръв. Съществото се беше покатерило по дървената стена на гардероба и ги гледаше с извита по невъзможен ъгъл глава. После тупна на земята и остана така. Стоян се приближи, грабна някаква закачалка и ръгна извънземното в мястото, където, ако беше човек, щеше да има ребра. Съществото се сви в спазъм и погледна немощно към него. Той се престраши и го взе на ръце. Беше учудващо леко. Внимателно го изнесе в стаята и го положи на дивана. Сестричката му изприпка при тях.

− Ами сега? – прошепна Стоян.

Сестра му изтопурка нанякъде и след минутка дотича обратно, понесла комплект детски гримове „Малка принцеса”. Тя изсипа няколко лака, гланцове и червила в краката му.

Игла – щастливо го уведоми и хвана създанието за ръка.

− Недей! – Стоян я издърпа назад – Какво правиш! Ами ако е опасно?!

− Той добъл!

− Той болен! – троснато я придърпа наново и я застави да стои на разстояние.

Явно, че беше ранено. Каквото и да беше това нещо, имаше нужда от помощ. Дано само не им навредеше. Погледна го за миг, погледна и възглавниците, разхвърлени сега по пода. Не! Как ще го убие! Не! Стоян нервно закрачи из стаята. Грабна телефона си и застина с пръсти на цифрата 2. Дали да се обади? После хвърли поглед към извънземното и изкрещя. Сестра му се беше надвесила над едната отпусната ръка и се канеше да лакира това, което приличаше на нокти. Спусна се и я отдръпна преди да е успяла да оцвети клетото създание в бонбонено розово.

− Какво правиш! Стой настрана ти казах! – а палецът му вече натискаше 2, чу сигнала и долепи телефона до ухото си.

− Ало, како? Да! Не, не, добре съм. Ами трябва да говоря с теб…

Щом се увери, че брат и не гледа, малкото момиче грабна лака и чевръсто натопи четчицата в брокатеното шишенце.

***

Болката заплашваше да го смаже. Не биваше да губи съзнание. Съществата, които сега се суетяха около него, трябваше да са интелигентни. Бяха облечени, имаха жилище и очевидно общуваха помежду си, макар и да не успяваше да чуе нищо. На няколко пъти се опита да им обясни и да им привлече вниманието им с думи, но по всичко личеше, че те не долавят звуците от устата му. Без съмнение слуховите им органи бяха пригодени за друга честота и говорните също, ако съдеше по тишината, в която бе потънал. Опита се да ги огледа, да ги прецени. Имаха твърде малки крайници и странни израстъци от главите − тънки и на гъсто разположени антенки. Беше невъзможно да се уточни броят им. По-едрото същество, което явно командваше по-ситното, имаше и друг вид антенки − по-скоро пипалца по целите си крайници, много по-фини по тези, които използваше, за да държи предмети и да контролира другото създание, от колкото по онези, чрез които се придвижваше. Навярно бяха майка и дете. Не можеше да прецени. Изобщо не забелязваше някакви полови отлики, но каква друга причина би имало възрастен индивид да държи около себе си толкова по-млад. Разбира се, можеше и да греши в преценката за възрастта. Малкото нещо все се опитваше да го докосне. Причиняваше му ужасна болка. Забеляза, че носеше някакъв предмет, от който се точеше течност. Опита се да отгатне какво е, но сърцето му сякаш забави ход, щом видя какво се кани да направи съществото. Стегна го някаква яснота, някаква отчаяна, ясна мисъл се пръкна в мозъка и почти го разсмя. Нелепо, колко нелепо. Остра миризма го задуши, щом създанието приближи четчицата до една от ноздрите му, сетне положи плътната течност върху нея.

***

− Какво правиш! – разкрещя се Стоян, опита се да изтръгне лака от ситните пръсти, но сестра му стисна здраво шишенцето.

− Нищо няма! Виж, виж как е хубаво! – тя чевръсто мацна още розово на съседния до вече лакирания нокът.

Тяната безпомощно се отпусна на пода. Какво толкова можеше да се случи всъщност, та това бяха просто нокти. Вгледа се в съществото. Изглежда беше заспало. След миг подскочи, защото извънземното рязко го погледна, но не последва нищо. Затвори наново очи. Потръпна и повече не ги отвори.