Повярвай ми

Повярвай ми

 

 

И стъпка по стъпка

на Марс съм вървял,

повярвай ми, друже,

и там съм живял.

 

Но трудно се ходи, там всичко лети,

защото дори и човек да тежи,

притегляне няма от тези недра

и хвръкваш високо ей тъй, на шега.

 

Затуй на Земята дойдох да живея,

защото ме тегли все нещо към нея.

Обичам да ходя и чувствам сега,

че с радост изпълва се мойта душа.

 

Аз син съм на тази планета прекрасна,

а гледката горе съвсем не е ясна,

там само на гости ще искам да ходя,

а тук да посрещам със радост доволен,

когато от Марс някой гостенин драг

реши да почива на морския бряг.

 

Повярвай, приятелю, днес е мечта,

но утре аз знам, че ще бъде така,

за София днес ти на влака се качваш,

а утре на кораб за Марс ще прекрачваш.