Оттатък Марс!

Оттатък Марс!

 

 

Може би…, ще започна така,

ще са някога други нещата,

ще прогледнем щом стигнеме там…

оттатък Марс, нейде там зад мъглата!

 

Всеки чака заветния час

да достигнем земя непозната,

да разтворим в космичен захлас

чак докрай, без предел… сетивата!

 

Тъй, стоейки човек на нозе,

все човърка го леко мечтата:

“Ех, да имах, да имах… криле –

щях да литна чак над небесата!”

 

Но остава, ей там, на ръба,

уморено оклюмал главата

и единствено май че сънят

му дарява докрай свободата!

 

Е, ще дойде съдбовният ден,

в който, знам, ще се сбъдне мечтата –

да прекрачи човек уморен…

оттатък Марс – той е само вратата!