Нощен пътешественик

Нощен пътешественик

 

Приседнах над стиха си недописан

във спомен мил да потопя душа,

да помечтая, скришом да помисля

за минали и бъдещи неща.

 

Огънят вътре в печката размахва

златист воал по бялата стена,

навън звезда ту светка, ту изгасва,

разпръсквайки сигнала на съня.

 

И мамен от безкрайната Вселена

се нося сред планети и звезди,

галактики прелитат покрай мене

и в черни дупки гаснат светлини.

 

Отнякъде долавям във ефира

родопския, божествен, женски глас,

движението и времето се спират,

да се любувам се поспрях и аз.

 

От нищото се появиха ноти,

родени сякаш от частица – бог,

усетих в тях маестрото самотен,

заложил смисъл в хаоса дълбок.

 

Така внезапно всичко се получи,

че себе си дори не разпознах,

завърнал се съвсем благополучно,

лежащ на Марс, покрит със ситен прах.

 

Единствено лицето ми безмълвно

личеше сред пустинните скали…

Или вглъбен в илюзията пълна

отново спях с отворени очи?

 

Приседнал бях над стих недонаписан,

а пътешествах цяла нощ насън…

Хареса ми и тая вечер мисля

отново да пътувам сам навън.