Израстването

Израстването

 

 

Реди, за кой ли път, заветът Стар –

на Ева за греха с Адам говори…

По таз Земя, човек е господар –

подвластни са му нейните простори!

 

Адам от камък брадва сътвори,

излива бронз напушено огнище…

В горите, от животните се кри,

накрая слезе в равнината – вижте!

 

Села и градове със две ръце

мечтите му живителни родиха…

По пламнала любов в едно сърце

с години хиляди бойци се биха!

 

Той коня замени с моторен впряг –

за кой ли път, Икар дари с крилете…

В дома му песен радио запя

и в небесата литна самолетът!

 

Днес със човекът ти, Земя, твориш –

не е Луната само твоят спътник…

„Съюз”, Гагарин – „Аполо” роди!

Към Марс, землянино, си вече пътник!

 

Залива ни компютърната реч,

Адам на Ева – марсианка пише…

Дали сега – не толкова далеч,

една любов, родила се, не диша?

 

Пред полета за Марс Адам седи

и тръпнещо напитката си пие…

Съдбата може би ще отреди

със Ева там семеен дом да свият!