Звездно пътуване

Звездно пътуване

 

 

Родихме се на щедрата Земя.

Във люлка залюля ни жълто слънце.

Завивка бе зелената трева,

а сила даваше ни житно зрънце.

 

Растяхме и светът растеше с нас.

Заровихме ръце в земята черна.

Чертахме път по първия атлас

и гордостта ни детска бе безмерна.

 

А после любопитството надви

и поглед вдигнахме към небесата.

Открихме там пътеки и звезди,

на Космоса безкраен чудесата.

 

Луната ни зовеше с ясен глас.

Венера пък намигаше лукаво.

Загадъчно примамваше ни Марс

със кратерна безбрежност – все направо!

 

Пустинно светеше в червено той.

Там Деймос, а и Фобос, бяха стражи.

Денеб едничка от звезди безброй

успя посока вярна покаже.

 

Меркурий и Нептун, Сатурн, Уран…

На Юпитер луните взехме смело.

Очите впихме в Космоса голям,

бленувахме, планирахме умело.

 

Последвахме мечтите бързешком.

Тя, люлката, ни беше отесняла.

Вселената превърна се във Дом –

звездата на Човека бе изгряла.