Звезден вик

Звезден вик

 

 

Звездите светло мълчат…

Само помежду си шепнат:

Колко сляп е светът

за любовта заветна…

 

Всички небесни тела

нежно трептят в своя ритъм.

Мелодията за тях е стрела,

която към човека отлита.

 

И всички те провикват се днес

към тебе, човеко, с чиста надежда:

„Отхвърли ти сивия стрес

и облечи на любовта бялата одежда!”

 

Нима, човече, желаеш ти сам

все тъй като истински Марс

да водиш войни все тъй ням,

все тъй сляп във целия фарс?

 

„Спри!” − молят те те,

напявайки нежно за добротата.

С лъчи крехки галят твоето лице

и правят ти неразрушими крилата.

 

Радвай се на звездите −

съвършено Божие творение.

Вярвай и следвай мечтите,

които осмислят твоето сътворение…