Болна аксиома

Болна аксиома

 

 

Болни градини, покрити със прах,

мрачно небе ужким бдеше за болест,

слънце се скри зад мъглите от страх –

чувстваше силна, космическа горест.

 

Болни планети със пръстени болни.

Болни звезди потреперват, отровни.

Болно дете безутешно ридай.

Болна вселена от ситен безкрай.

 

Черни стени от втечнени магнити

сенки издигат и пазят мъглата;

слънцето вече във плен е – отмити

са страховете навън от ядрата.

 

Черни пейзажи в галактики черни,

сред аксиоми и цифри неверни

черни души на милиони години

с черно рисуват отвъдни картини.

 

Тъжни неравенства – форми на фуга,

плахо изпълват кристалните бездни,

слънце пак свети – луната е друга,

старата шепне му тайните звездни.