Човки

ЧОВКИ

 

Побелялата коса на зъболекаря вдъхваше доверие и Иво се отпусна на стола доволен, че най-сетне е попаднал на точния човек. Така е, не може всички традиционни терапевти да изчезнат, наблюдаваше приведената над шкафа фигура, дългите пръсти, ровещи в чекмеджетата.

– Ето, това са наличните ми каталози! – обърна се медикът и чуруликащият глас, в съчетание с птичето лице, изведнъж попари надеждите му – Имаме импланти на всякакви модели. Като за първа операция най-удобни са патешките. Бързо ще свикнете с тях… удобно поемат всякаква храна, докато отвикнете да дъвчете…

– Но аз… аз мислех че…

– Разбирам, искате да е по-модерна – запрелиства бързо каталога зъболекарят – Ето нещо екзотично, на папагал Ара! Хит е сред филмовите звезди! Но ако питате мен, на вас най-добре ще отива човка на белоглав лешояд! Страхотно пасва на лицето ви, очите, веждите, орловия нос… Цената е приемлива, в нея влизат курсовете при логопеда, много добър специалист, само за месец ще привикнете да изговаряте с импланта и най-сложните думи! Освен това получавате бонус бутилка синтетична стомашна киселина “Чевродин-45”, която ще улесни храносмилането ви, докато свикнете с твърдите…

– Не ме разбрахте! – прекъсна го Иво – Дойдох да ми лекувате зъбите, не да ги сменяте с човка!

Излезе, преди да чуе докрай дежурните, превърнали се в клишета извинения, че вече никой не работел по традиционния начин. И неефективен, подсети го рекламният клип на най-новите импланти по телевизията, когато се прибра. “ Имате ли зъби, трябва постоянно да ги миете, да ходите по зъболекари, цвърчеше с човката си като чучулига прелестна блондинка, защо трябва да търпите болки, да хабите нерви и време! Човкоимплант ще ви отърве завинаги от това…”

Превключи на друг канал, където дует чуруликащи човкочалгаджии  въртяха в такт масивните си папагалски клюнове.

– О, усили го, Клюноазис и Десичовка! – появи се жена му и птичите  трели от новата й човка раздвижиха застоялия въздух във всекидневната  – Страхотни са, какъв ритъм, синхрон!

Няма отърване от човкофолкманията, усамоти се в спалнята Иво и пусна малкия телевизор. Попадна на някакво състезание за най-дълъг клюн, после на реклами за най-твърда естествена роговица. В централните новини пък показваха  банда от клюнари и човкари, тероризираща нагло минувачите в Борисовата градина. Главатарят им разклащаше нахално пред камерата лъскавия си гребен и дори си позволи да клъвне по ухото разследващия журналист с  натежалия си от метални синджири петльов клюн. “Ето как изтръгват обици и бижута от жертвите си”, бършейки кръвта, геройски продължи репортажа си представителят на 4-та власт.

След дълго търсене намери канал с нормални човешки лица.

– Ние не отричаме постиженията на научно-техническата революция – говореше с патос водещият. – Вярно, те правят живота ни по-лек, лекуват много болести. Но не и безразборното им и  неконтролируемо използване за сметка на здравето. Тъкмо забравихме последствията от силиконовите импланти и вече се появиха нови, още по-неестествени и ненужни. И ако в началото те помагаха в някои по-тежки случаи на денталната медицина, много скоро модата ги превърна в свои задължителни аксесоари…

– Какво ти е, що си се затворил тук? – влезе жена му – Дойдох да ти кажа, че довечера сме на парти в ресторант “Вавилон”. Ще бъде много забавно, той е на най-горния етаж, на терасата на гранд хотела, а колегите ще покажат последната мода в клюнопластиката. Шефът ни специално за банкета си е имплантирал огромна пеликанска човка – с нея ще демонстрира комфортно ядене на риба без ползване на прибори…

Загледан в телевизора, Иво не усети кога тя излезе.

– …и ето, модата вече напълно обсеби постиженията на науката – продължи да коментира водещият –  всички институции работят за нея…

Прав е, до тук нищо ново, замисли се Иво и превключи на друг канал.

– …снасяне на яйца, имплантът понякога води и до други последствия – крякаше с масивната си свраческата човка  коментаторът – Има случаи на оперение по лицата и горните крайници, а някои, загубили членоразделната си реч, вече се чувстват птици…

Тук пък прекаляват с журналистическите си измишльотини, загаси телевизора Иво и се опита да подремне.

…………

Асансьорът се издигаше толкова дълго, че докато стигнат ресторанта Иво усети леко замайване. Сякаш сме на върха на Вавилонската кула, сети се за древната легенда, затова са го кръстили на митичния град.

Екзотичните птичи импланти на присъстващите носеха друго усещане – че е попаднал на карнавал. …И цялата тази суета… завъртя се като досадно заглавие-клише мисълта му, после отново захапа мита за Вавилонската кула. Да, още от древността суетата и глупостта човешка вървели ръка за ръка. Строили кула до небето, да достигнат боговете. Сега пък  стремеж към птиците…

– Още ли те сърби? – обърна се към жена си, която усилено търкаше кожата около врата си с нокти, които му заприличаха на птичи. Вместо отговор тя изцвърча нечленоразделно като начинаещ имплантоносител, още не изкарал начален логопедичен курс.

„Така ми се е сторило”, насочи вниманието си към сервитьора, поднасящ основното му блюдо.

– Не го ща! – посочи  съдържанието му от дребни гранули, наподобяващи ечемични зърна – Искам свинска пържола!

– Съжалявам, отдавна не приготвяме неимплантна храна – увеси тъжно пингвинската си човка сервитьорът – Но мога да ви донеса прекрасно приготвени зърна с вкус на прасе сукалче!

– Не ми трябват никакви зърна,  все още имам зъби и искам да дъвча истинско месо!

– Не разполагаме с натурално месо, но изпълнихме заявка за голямо количество риба – посочи сервитьорът към огромната пеликанска човка на  шефа на жена му, загребваща като лопата цели пъстърви  – В кухнята остана малко, поне за една порция… Да ви я донеса ли?

Иво кимна и се загледа в салатата си, която сякаш бе намаляла наполовина. Набучи с вилицата парче сочна маруля, но преди още да я отлепи от чинията, тя бе отнесена от плоската човка на канадска гъска.

– Но моля ви! – изгледа притеснено притежателката й, протегнала прекалено дългата си за човешко същество шия – Това е моята салата!

В отговор тя злобно изсъска и продължи да опустошава чинията му. Изненадан, Иво се извърна инстинктивно към жена си, но вместо подкрепа срещна  студени кръгли очи, нямащи нищо общо с човешките. Нима сънувам, сведе поглед към острите птичи нокти, чешещи до кръв зачервения й врат с прокарали перца?! Ощипа се по бузата, но кошмарът не изчезваше. Напротив –  птичият хор от съседните маси ставаше все по-мощен. И тревожен, видя чифт почти оформени скални орли да газят по масите, нападайки по-дребните хибриди на концерна Човкоимплант. Миг след това цялата птича фауна се разбяга към парапетите на огромната тераса. Някои скачаха направо, други, размахвайки комично оперените си полукрила-ръце, успяваха да прелетят няколко метра, преди да ги последват фатално.

Това е краят, мрачните предположения на учените се сбъднаха, усети безкрайна празнота останалият съвсем сам Иво. Господ наказал хората, разменяйки езиците им, сети се за апокалиптичния завършек на Вавилонския мит. Направил го е, за да ги откаже от едно безумие – строеж на кула до небето… Но не и от суетата и подражателството, огледа тъжно купчината пъстри птичи пера.