Сливането

СЛИВАНЕТО

– Кей! Пренастрой цивдомонитора. Излитаме след по-малко от сто и двадесет секунди – провикнал се шефът на експедицията, професор Марсов.

– Главният двигател ще бъде задействан след точно шестдесет секунди – допълнил асистентът му Асистентов.

Главният инженер Кей започнал бързо да натиска бутоните по цивдомонитора, след което бързо скочил от совалката.

По същото време десетгодишният Алекс и осемгодишната му сестричка Ния се лутали из града, търсейки нещо интересно и забавно. Улисани в разговор, те свили по малка уличка, която ги отвела пред входа на тайната астрономическа лаборатория на професор Марсов. Голям скенер ги засякъл и запищели аларми. Паникьосани, двете деца забягали в посока на излитащата совалка.

– Пет секунди до излитането – се чуло в този момент по мегафона. – Четири! Три! Две…

Паникьосаните деца мигновено скочили в отворената врата на совалката и се плъзнали под цивдомонитора. Той представлявал кутия, висока три метра. От едната й страна имало огромен екран, а под екрана – клавиатура с най-различни копчета с кодове по тях. Машината била с крака като на маса и децата се свили под нея разтреперани.

Точно в този момент професор Марсов казал: „Нула! Старт!” и совалката се отлепила от земята. За по-малко от пет минути тя била излязла от орбитата и бързо ускорявала към Марс.

Професор Марсов бил девето поколение изследовател на Червената планета. Още през 1785 година неговият пра- пра- пра- пра- пра- прадядо изчислил, че Марс е планета, на която може би в миналото е било възможно да има живот. През 1962 година неговият прадядо изстрелва сателит на Марс. През 1992 година, когато професор Марсов бил на седемнадесет години, баща му изпратил на Марс сондата B31-11F, която била програмирана да изследва почвата в достатъчна дълбочина, което му позволило да открие доказателства, че на Марс има замръзнала подпочвена вода.

Детската мечта на професор Марсов била да продължи делото на дедите си. Искал също така да бъде първият човек, стъпил на Марс. Бил посветил двадесет и седем от тридесет и седемте си години на тази цел. Още десетгодишен се включил активно в изследванията на баща си. На петнадесет го приели в ОАЦ САЩ /Официален Астрономически център на САЩ/. На двадесет и две създал тайната обсерватория с помощта на асистента си Асистентов, който също бил много запален по темата за Марс. Само месец след създаването на лабораторията, двамата изпратили първата си сонда на Марс. През следващите десет години обсерваторията се разраснала и към тях се присъединили много ентусиазирани математици, инженери, физици и дори обикновени хора, които също се интересували от изследванията. Към този момент за каузата работели над триста души.

Подготовката за сегашната експедиция отнела на екипа над пет години. Идеята била до Марс да отидат само Марсов и Асистентов, тъй като експедицията била твърде рискована.

Ето че бил настъпил дългоочакваният ден и те вече летели.

След шест часа под цивдомонитора, на Алекс и Ния им прилошало от глад и страх. Водени от това, те напуснали скривалището си и се сблъскали с Асистентов. Кей, който бил чул пищенето на алармите преди отлитането на совалката, вече бил предупредил по сателитния приемник Марсов и Асистентов, че е възможно някой да се е вмъкнал в совалката, но тъй като за това време не били открили никого, се надявали да е фалшива тревога.

Асистентов изпаднал в паника и извикал ужасено:

– Марсооов! Тревога на пети коридор!

След една-две минути Марсов дошъл при тях и видял децата. Трябвало бързо да реши как да реагира. Било немислимо да се върнат назад и да опропастят дългогодишния си труд. Трябвало да измисли вариант как да се справят с проекта въпреки това усложнение. Решил да задържи децата и в този момент се чул силен трясък. Совалката започнала да губи мощност. Паникьосан, той отишъл до таблото и на скенера видял, че са в астероиден пояс.[1] Професорът изтичал до цивдомонитора, протегнал се да натисне червеното му аварийно копче, но не успял да го достигне навреме. Мониторът гръмнал. Най-важната част отхвръкнала и паднала в двигателното отделение. Най-лошият сценарий се бил случил. Трябвало незабавно да се върнат на Земята, преди частта да блокира двигателя и совалката да се разбие в пространството. В този момент на Марсов му дошла гениална идея. Процепът, в който била частта, бил достатъчно голям, за да може вътре да се провре момиченцето. Дал на Ния инструкции какво да прави и тя извадила частта. Асистентов я сложил бързо на мястото й, след което успял да натисне червеното копче.

– Всички в спасителната капсула. Бързо! Бързо! Бързо!

В капсулата имало малък цивдомонитор, пълно копие на главния. С капсулата те все пак успели след шест месеца път да стигнат до Марс. Рязко намалили скоростта и кацнали.

– Ние наистина се примарсихме! – извикал щастливо професор Марсов.

Слезли от капсулата със скафандри. Забелязали, че въпреки тежестта им, гравитацията била по-слаба от земната. Имали чувството, че не ходят, а се реят над повърхността на Марс.

– Ще взема проба от почвата – казал Асистентов.

– А аз ще взема камъни – добавил Марсов. – Вие, деца, проверете какво има зад онази скала.

Асистентов извадил от джоба си малка метална дръжка, на която имало копче. Натиснал копчето и дръжката се разширила в лопата. Когато загребал с нея в почвата обаче, четиримата пропаднали надолу. Под тях се бил появил отвор с огромни размери. Те се озовали в подземие, което водело до дълъг тунел. Вървели дълго и се озовали в огромен каньон. Изведнъж професор Марсов стъпил в примка, която обхванала крака му и го дръпнала нагоре. Инстинктивно, Асистентов го хванал и полетял заедно с него. Алекс и Ния, от своя страна, се опитали да хванат него и така и четиримата се озовали във въздуха. Следващите събития се разиграли много бързо. Някой ги придвижил с въжето до дупка в стената на каньона. Там ги нападнали в гръб, завързали ги и им запушили устите. Щом се свестили, четиримата погледнали и видели около двадесет странни създания. Били високи по около седемдесет и пет сантиметра, с очи като на охлюви. Нямали коса, а кожата им била много светло зелена. Пръстите им били по шест броя на всяка ръка и по седем – на краката и били дълги колкото една трета от тялото им. Само палците на левите им крака били с размерите на човешките. Около тях било пълно с най-различни чудати технологии. Един от тях, значително по-дребен от останалите, се приближил до пленниците и им казал:

– Яа а и оее и аия ие.

Когато малкото човече изрекло това, от микрофона на машинка, поставена на главата му, се чуло следното:

– Трябва да ви отведем при нашия лидер.

Всъщност машинката била преводач от марсиански на землянски. Тя била създадена от марсианците, които, след многократни наблюдения на Земята с телескоп, били научили земния език по движението на устните на хората. Самите те били започнали да говорят покрай това на подобен на земния език, но можели да възпроизвеждат само гласните звуци. Именно заради това създали машинката за превод, за да могат да комуникират със земляните, тъй като те вече знаели, че ще дойдат.

Дребният марсианец взел от ъгъла една количка, качил на нея завързаните пленници и започнал да ги бута към стената. Там имало малка машина с формата на марсианец. Дребосъкът се доближил до нея и казал:

– О оеее и ее.

Машинката веднага превела: „Код осемдесет и седем”.

Тогава част от стената просто изчезнала, а на нейно място се появил дълъг коридор. Марсианецът забутал количката към края на коридора и стигнали до голяма врата. Отворил я и мигновено се поклонил. Пред него на трон стоял марсианец с внушителния ръст от над метър и половина. От двете му страни стояли прави други двама. Единият имал син камък на корема си, другият – червен, а самият той – жълт. По-едрият марсианец всъщност бил лидерът.

– Оее е и еооя. Еи е аоаа о аие еи – казал дребният марсианец на лидерът, което означавало „Простете, че ви безпокоя. Тези се разхождаха по нашите земи”.

– Еа оооя я /Нека поговоря с тях/ – отговорил лидерът. – Аъи и! /Развържи ги!/

Дребният марсианец ги развързал и се оттеглил.

Лидерът продължил на марсиански:

-Знаех, че ще ме посетите. Имам предложение за вас. От години разработваме машина за сливане на планети. До няколко дни ще е готова. Ако работи, без проблеми можем да слеем Земята и Марс. Целта на това е да обединим нашия интелект с вашата природа. Както знаете, тук няма добри условия за живот. Студено е, нямаме вода и кислород [2]. От друга страна, ние притежаваме висш разум. Това, което досега ни спираше, беше липсата на четвъртия магически кристал. Ето защо децата са тук. Аз ги насочих телепатично към совалката ви. Четвъртият кристал всъщност е зеленото колие на Ния, което и в момента е на врата й. Също така, необходимо ни е вашето съгласие. Ако вие не искате това да се случи, машината не би могла да се задейства.

Марсов и Асистентов направили кратко съвещание. Тяхната цел била именно да изучат интелекта на марсианците, за който предполагали отдавна. Също така си дали сметка, че предложението е в интерес на науката.

Двамата решили да приемат. Ния също не възразила да преотстъпи колието си за целта. Алекс я подкрепил.

Когато машината била готова, лидерът взел в ръцете си четирите кристала и те се обединили в един, който бил с невероятен блясък. Бил точно с формата и размера на голяма дупка в машината. Марсианският водач го сложил вътре, натиснал едно копче и на екрана се изписало „120 секунди”. Машината започнала да отброява отзад-напред и, когато времето изтекло и на екрана се показало „нула”, от уреда излязъл лъч, който стигнал до Земята и започнал бързо да привлича Марс към нея…

 


[1] В действителност разстоянията между отделните астероиди са толкова големи, че е практически невъзможно преминаващ през пояса космически апарат да се сблъска с астероид. За повече подробности: http://bg.wikipedia.org/wiki/Астероиден_пояс – бел. ред.

[2] На Марс няма кислород в свободно състояние, както и течна вода. Има кислород в свързано състояние в различни химични вещества и във вода под формата на лед. За повече подробности: http://bg.wikipedia.org/wiki/Марс_(планета) – бел. ред.