Красиви зелени очи

Красиви зелени очи

 

Дик Прескот замислено вървеше през парка, когато ненадейно дочу зад себе си един познат глас.

– Хей, Дик, още ли ми се сърдиш?

Той се обърна рязко и се взря в лукавите, хитри, зелени очи на Мериан, като процеди:

– Последния път когато се видяхме , ти избяга с плячката, защо да се радвам?

– Защото те обичам, скъпи! Пък и имам добра информация и мога да те направя много богат, ако ми помогнеш да се добера до трезорите на корпорацията. А там има милиони и любимите ти черни диаманти.

– Винаги си използвала моята слабост към твоите красиви зелени очи. Но вече не съм склонен да ти прощавам, Мериан!

– Но аз те обичам, Дик!

– Още чувствам отровата на тази любов.

– Този път ще е различно и ще ти го докажа, скъпи!

– А не си ли чула за новите драконовски закони, които корпорацията въведе? Вече всеки заловен престъпник бива замразяван за двеста години, като изтриват паметта му. А както знаеш, аз мразя леда, дори в уискито.

– Остави всичко на мен и ще те направя неземно щастлив! – Тя театрално се хвърли на врата му, целувайки го страстно. Той не я отблъсна. Огледа стройните дълги крака, обвити в символична тясна поличка, и подхвърли иронично:

– Тези зелени очи могат да съблазнят дори дявола! – После промърмори на себе си: „Ако не си самата ти негов адютант!”

– Интересуваш ме само ти.

– Ох, добре! Но помни: Давам ти последен шанс!

– Телепортът е съвсем наблизо, да вървим любов моя! – в скоропоговорка изрече любовницата. Когато влязоха в корпорацията, тя му прошепна:

– Хайде, сега е твой ред!

Дик настрои своя декодер. Не мина и минута и алармата беше изключена. Отправиха се към трезора. Мериан набра кода и огромната стоманена врата се отвори.

– Ти си феноменална! – прошепна той, като я прегърна. Възбудена от жеста му, тя отвърна:

– Дали да го направим сега, Дик?

– Сигурно съм луд! – страстно я награби той, като я целуваше и хапеше. Любовницата отвърна на целувките му, докато той разкопчаваше блузката й. . .

Ненадейно откъм коридора се чу шум и тя се взе в ръце.

– Отваряй касата, времето ни изтича! – и му показа някаква торбичка.

– Погледни, това навярно са черните диаманти!

Докато Прескот насочи натам вниманието си, тя незабелязано пъхна в якето си няколко диска. Когато бяха вече пред бара на Джим, измамницата го целуна и прошепна:

– Нека диамантите останат в теб, утре ще ти намеря щедър купувач! -и усмихната си тръгна.

– Нарушаваш традицията, Мериан?

– Утре ще наваксаме, скъпи!

Озадачен, Дик влезе в близкия бар и поръча:

– Хей, Джим, сипи ми един двоен Джак Корморан?

Барманът поклати разбиращо глава и му наля. Едва изпи първата глътка, когато в бара нахлуха полицаи.

– Претърсете го! -нареди инспектора.

– Само диамантите са у него, дисковете ги няма, шефе! -докладваха агентите след старателния обиск.

– Водете го при съдията, за да изпее съучастника си, а после ще осъмне като бройлер във фризера, ха-ха-ха! – засмя се на собственото си остроумие полицаят.

Докато го водеха към затвора, Дик прехвърли събитията от последните часове в главата си и промърмори на себе си: „Или са ни заснели пак или има нещо гнило! За какви дискове споменаваха? Освен ако… Тези красиви, лъжливи, зелени очи! Боже, какъв глупак съм бил! Тя само ме е използвала… – Той не довърши, защото вратата на килията се отвори и Прескот виждайки познато лице, възкликна:

-Но това е невероятно!

С хилещата се физиономия надзирателят отвърна:

– Дължа ти го, приятелю. Спаси мен и семейството ми по време на войната . Радвам се, че сега мога да ти върна жеста. Върви и в края на коридора ще видиш кошове с бельо. Пъхни се в първия и си трай. Стигнеш ли до пералнята, си свободен.

На затворника му се наложи доста дълго да чака, но най-после чу:

– Хайде момчета, разтоварвайте и да се махаме!

Едва когато всичко утихна , излезе през задния изход на помещението. Тръгна бързо по малка улица, потънала в сянката на надвиснали дървета. Когато по-късно мина покрай един магазин за телевизори разбра, че вече бяха открили бягството му, чувайки диктора.

– Обявена е награда от един милион кредита за Дик Прескот, въоръжен и опасен престъпник, застрашаващ националната сигурност на планетата Органа! ”

Дик наведе глава и се шмугна в близката пряка, защото видя към него да идват полицаи. После продължи пътя към пристанището, мърморейки заканително:

– Ще те намеря, Мериан, и този път нищо не ще спре да помрача блясъка на тези лъжливи тюркоазени зеници.

 

1

 

Нощта бе хвърлила своя черен креп над Ню Ланд, но блясъкът на пълната луна освети залива. Една руса красавица спря мощния си ягуар на кея и скоро се прехвърли в луксозната яхта, нареждайки още с първите си крачки:

– Тим, незабавно потегляме!

– Той вече не може, Мериан! – чу се един зловещ кикот от към тъмната страна. Мериан направи един жест, но резкият глас от мрака изсъска:

– Не си го и помисляй дори!

– Имахме сделка, Бърджис, нали ви поднесох на тепсия Дик! – ядосано викна тя, като се огледа.

– Тогава защо дойде направо на яхтата?

– Тим ми се обади, че не си му дал уговорената сума в брой.

– Ето я! – показа се той от сянката с коженото куфарче в ръце.

– Добре, дай ми го и ще ти кажа къде са дисковете?

– Не бързай, красавице, аз не съм като влюбения наивник да ме премяташ така! Първо да видя стоката.

– В колата са, отворѝ жабката.

Бърджис бавно заотстъпва назад с насочен пистолет и слезе при ягуара.

– Там са, нали? – запита красавицата.

– Да! – отвърна той, оставяйки куфарчето на земята.

След това седна в колата и подкара. Но едва изминала тридесет метра, внезапно тя избухна в пламъци.

Мериан, която наблюдаваше от яхтата, ехидно промърмори:

– По-глупав си дори от Дик!

После бързо слезе, прибра куфарчето, след което яхтата изчезна в открито море, следвана от воя на полицейските сирени.

Модерният плавателен съд акостира в един закътан залив на Райските острови, а нейната собственичка се упъти към голямо имение с високи стени и охранителна система. Вратата се отвори и един грозен, прегърбен мъж я посрещна с отворени обятия. Целувайки я, възхитен подхвърли:

– Всичко мина по плана, скъпа. Сега заслужаваш да го отпразнуваме. А утре, утре ти ще бъдеш царицата на планетата Органа!

– Затова те обожавам, Сам, защото ти си единственият мъж, който отгатна съкровената ми мечта. Нося и дисковете, с помощта на които ще вземеш властта!

Старикът я прегърна угоднически и промълви:

– Никой не може да ти устои, скъпа, ти би съблазнила дори светия!

– О, Сам! Искам толкова малко – царската корона…

– Ще я имаш, но нека се освежим в басейна!

Когато накрая седнаха на масата, прислугата поднесе изстудена бутилка Дом Периньон, бели трюфели и препечени филийки, намазани с черен хайвер.

– Обожавам това питие! – възкликна Мериан, изпивайки на екс първата чаша. Сам я последва, шепнейки:

– Утре вече можем да се къпем в него, скъпа! – след което набра някакъв номер на джиесема си.

– Ало, търся Бонифац – прерийното куче?

– Господарят си почива, какво да му предадем?

– Кажете му, че имам нещо за него. Да звъни на този телефон, аз съм на кея!

После нареди на охраната:

– Пригответе хидроплана ми!

Когато наближи Ню Ланд, Сам отдалеч видя яхтата и се приводни до нея.

– Мериан, води ме до Портала!

Телепортираха се в мегаполиса, след което старецът нареди:

– Минирай всичко, остави само източната страна за изход. А сега ме води към трезора, там трябва да е скрит жезълът на прерийното куче.

– Какъв е този жезъл, не си споменавал за него? И какво общо имаш с диктатора?

– Служих заедно с него в окупационния корпус. Тогава той изби маса народ, за да се докопа до оръжието, с помощта на което стана диктатор.

– В легендите го наричат „Жезълът на Сатаната”, но професор Колдуел, който избяга от Корпорацията, сподели с мен, че е лазерно оръжие, откраднато от извънземните. А, ето го хубавеца! – възкликна богаташът, измъквайки го от една кутия със странна форма.

– О, даже е зареден, това е чудесно! Веднага съобщи на Кен да нападат. Сега властта ще бъде изцяло моя! – въодушевено изкрещя той, смеейки се лудо, като тръгна по коридора. Мериан го последва озадачена. Едва бяха направили десетина крачки и срещу тях се изправиха Бонифац и личната му охрана.

– Знаех си, приятелю, че ще дойдеш за жезъла. Трябва да те разочаровам, батерията му не е в ред. Убийте ги!  -изкрещя диктаторът, но Сам успя да натисна спусъка и само след миг Бонифац и охраната се превърнаха в купчинка пепел. Боецът се приближи, изплю се върху нея и процеди:

– Не позна, прерийно куче, властта е моя! – и разсмивайки се лудо, тръгна към изхода.

– Едва ли! – промърмори ненадейно зад него Мериан и стреля в гърба му, докато пълнителят свърши. После грабна жезъла и побягна. Но ненадейно мярна позната сянка.

– Но това е невъзможно! -възкликна жената и хукна след сянката, която прекоси коридора и изчезна иззад една врата.

– Този път едва ли ще успееш да ми избягаш, докато държа това оръжие! – злорадо се засмя тя и отново мярна сянката да се скрива зад една стъклена преграда. Спусна се натам, крещейки:

– Не можеш да избягаш, любов моя, от жезъла на Сатаната! – и Мериан насочи оръжието към прозрачната стена. Когато тя рухна, от нея запълзя странен стелещ се дим, оставящ след себе си скреж. Не беше трудно да се досети, че бе заседнала в залата-фризер, където замразяваха осъдените затворници. Това я вбеси и тя отново натисна спусъка, но сянката на Дик се стопи. Върху мощния лазер се появи надпис „Батерията е изтощена. Пулсаторът може да бъде зареден едва след няколко часа.”

– По дяволите! – изтръгна се от авантюристката и тя едва сега усети сковаващия мраз.

Преди да изпадне в хипотермия, видя лицето на Дик и чу гласът му да казва:

– Лъжливи зелени очи! Когато ме пронизаха за първи път, усетих райския полъх, а сега в тях са се стаили смразяващите проблясъци на злото.