Землянка на Марс – мисия възможна

Землянка на Марс – мисия възможна

Аз съм средностатистическа представителка на землянките – умна, интелигентна, красива, съобразителна, пестелива, хитра… Даже възможностите ми са малко над средностатистическите, но понеже скромността също присъства в CV-то ми ще спра до тук. Та след като завърших третото си висше – в днешно време на Земята едно е напълно нормално, даже задължително, а все още не намирах професионалното си поприще пред мен стоеше дилемата – четвърто висше или да се омъжа. Вече няколко века чакахме да излезнем от тази прослувата криза, а краят все още не се виждаше. Земята бъкаше от умни и интелигентни дами (е, не толкова колкото мен, но скромността не ми позволява да уточня колко), които обаче никой не искаше на работа. Защото там вече работеха също умни и красиви дами. Отгоре на всичкото медицината беше напреднала дотолкова, че пенсионнатата възраст настъпваше някъде след 150-тата годишнина и то само ако дамата не желаеше да се подложи на някоя подмладяваща процедура. Алтернативата да се омъжа също не ме блазнеше. Защото  земните мъже не са за объркване. Отношението им към жените е като в най-новото средновековие – все още гледат на жените като на обекти, които да им готвят, чистят, носят биричката или ракийката и смятат че най-големият комплимент е като я пошляпнат просташки  по дупето между две прещраквания с дистанционното. Аз да не съм учила три висши, че да слугувам на някакъв неадерталец. Та мислих, мислих и реших да се регистрирам  в сайта Planetbook. Прототип на този сайт бе някакъв сайт Facebook, дето навремето срещнал баба и дядо. Навремето имало и други сайтове за запознанства, но те били откровено доста цинични и не дотам приемливи за порядъчните дами. То и сега може да ги има, но аз не ги знам по причини, които може би се изясниха от текста по горе. А тук, в  Planetbook, просто споделяш разни мисли с други като теб. От време на време в контактите ми се появяваше някой инопланетянин, но все не покриваше моите изисквания. Докато се запознах с този сладур от Марс. От дума на дума стигна работата до брак (макар и оставили всички условности в миналото, някои неща си оставаха непроменени). Все още независимо от образование и модерност  на мисленето всяка млада жена мечтаеше да се види с бяла рокля. Мама и татко се възпротивиха.  Нямали дете за даване на друга планета. Тук също в разбиранията си  бяхме застинали някъде в средата на ХХ век. Какво ли не изтъкваха, но моите контра-доводи бяха още по-железни. Първо от друга планета бил. Ами още по-добре. Ако този толкова дългоочакван край на Земята вземе, че най-после настъпи, къде ще отидат?  При мен на Марс. От друга страна Марс не е накрая на Галактиката. Ей го на на една ръка разстояние. Даже благодарение на науката полетите траят вече по-малко от ден. Кожата му била зелена. Че какво от това, то и българските мъже като ги ядосаш позеленяват от яд. А този, напротив, побелява. А и не е това отвратително зелено, характерно за марсианците, а един приятен нюанс. Нали още през ХХ век  учените са доказали, че зеленият цвят успокоявал. Аз просто ще си имам една безплатна терапия у дома. Окончателно взех решение, а и нашите омекнаха, когато той ни изпрати водещата на „Вселена от любов“. Признания, букети звезди… Даже цитира стихове от наши древни землянски поети…Оказа се, че той не е кой да е. Тяхната фамилия е много уважавана. Ако направим някаква аналогия със землянската история – нещо като местен велможа. Толкова ме харесваше, че даже не пожела да сключваме договор за подялба на имуществото след евентуална раздяла. Мама толкова се впечатли, че лично ми събра багажа. А, бе то после се оказа, че на Марс раздели няма. Тяхна традиция, ама кой да чете историята им по-подробно. Казват, че любовта била сляпа, та и аз на 100 процента ослепях.

Ето ме вече щастлива младоженка на планетата Марс. Рокля-мечта, 10-метров шлейф, отвсякъде възклицания за красотата ми, пръстен с огромен диамент и обеци като допълнение… Още се вълнувам като си спомня и нямам думи да го опиша. А и присъстващите още разнасят легенди за хубостта ми, но аз ще замълча по въпроса…

Тук, на Марс, е чудесно. Макар, че се оказа, че тук е матриархат. И сега, въпреки многото им къщи и имоти, живеем с майка му – кралицата. Тя командори всички и се меси във всичко. Да не забравяме, че аз съм землянка, а на Земята от пантивека е така. Хубавото в случая е, че аз съм й любимка. Има само синове, а от другите снахи аз съм и най на сърце, защото тя ме била избрала. Вярно се оказа, че в междупланетния нет не всеки е този, за който се представя! Вече вярвате ли ми, че хубостта ми е пословична. Дори идеята за „Вселена от любов“ била нейна. Трудно го преглътнах, но аз съм умно момиче. Веднага извлякох положителното от ситуацията. Рекох си: „Какво пък, някои случват на мъж, а аз на свекърва!“. Повярвайте ми не само на Земята, а и на Марс това е много важно. Още повече, ако „съкровището“ е от висок сан и думата й тежи повече от цялата планета Земя барабар със земляните. А и трите висши си казват думата. Няколко компании се борят за мен. А за семейните дела ще трябва и четвърто да запиша…. Разочароващо беше да разбера, че мъжете са си мъже независимо от кой край на Вселената са. И този тук като отшумя романтиката си позволява да ме пошляпва по дупето. В знак на любов де. В началото се радвах, че поне  не държи дистанционното… Като жена и глава на нашето минисемейство тази чест се падаше на мен. Но се оказа, че може да превключва каналите с мисълта си…

Малко ме мъчи носталгията. Все бях чувала колко е красива Земята. Сега й се любувам ежедневно. Специално за мен като любимка на кралицата-майка е монтиран един мощен телескоп на терасата. Виждам дори мама и тате как си пият кафето в задния двор на градината ни.  А ако родя едно момиченце, ще се бетонирам окончателно. Защото тя ще е новата кралица в рода… А и моят мил ще спре с това просташко потупване. Вече знам как. Ненапразно съм учила три висши, а сега и четвърто. А и да не забравяме, че съм потомка на землянките, оцелели в един мъжки свят. А на Марс царува матриархат все пак!