Двойникът

ДВОЙНИКЪТ

Хенри Скотън гледаше на големия екран приближаващата се Червена планета с възторг и лека нотка на тъга. Подготовката за историческия полет започна отдавна и вече не помнеше точната дата, когато ги събраха в екип. Той на шега нахвърля отговорите на теста и не очакваше да го изберат сред  хилядите кандидати. Трите осемнадесет годишни момчета се видяха за първи път в специално построения тренировъчен лагер на НАСА. По късно разбраха, че и двама стигали, но експертите се подсигурили за случай на фатален инцидент.

Веднага започнаха интензивно обучение по предварително изготвени програми. За всеки имаше определена основна специалност, но повечето знания се препокриваха, за да се осигури взаимозаменяемост. Партньорите му получиха прякорите „геолога“ и „химика“, а за него остана титлата „инженера“. Паралелно изучаваха събраните до момента данни от сондите и устройствата, кацнали или обикалящи около Марс. Настаниха ги в самостоятелни апартаменти, като личния им живот не се контролираше, стига да не излизаше от общо приетите морални норми. В замяна, компромиси в общуването, свързани с колективните задания, не се допускаха. Разполагаха с психолог, който се намесваше, когато се появяваха пукнатини в техните отношения. Работата в синхрон се толерираше и поощряваше.

С напредването на времето, зрелите вече мъже, станаха едни от най-добрите специалисти в своите области на познанието. Тогава се включиха и оглавиха проекта за създаване на основната и резервната база в равнинната част на планетата, откъдето щеше да тръгне колонизацията. Той предизвика доста спорове с амбициозните мащаби на замисленото строителство. В окончателния си вариант то надхвърляше изграденото за десетилетие на Луната. Комплексът включваше три ясно обособени сектора – битов, научен и производствен. Последният се свързваше най-вече с извличането и натрупването на запаси от вода и метан. Към него се водеше поддръжката на съоръженията, заедно с оборудването на ремонтния цех. В зоната за отдих на астронавтите се предвиждаше малък парк с шадравани и дори басейн. Скептиците негодуваха от големия обем на общите разходи, а оптимистите го хвалеха, заради въведения модулен принцип при поетапната му експлоатация.

Окончателното завършване на макетите и публичното им представяне се превърна в празник за цялото човечество. Съществен дял в тяхното изготвяне имаха и тримата, но над всички се открояваха гениалните хрумвания на Хенри. По неписано правило, започнаха да го наричат с признателното обръщение – „шефе“. Още от малък, идеите му го открояваха от връстниците и най-могъщата фирма в Щатите сключи договор с неговите родители. Срещу еднократна сума и бъдещо субсидиране на следването в университет те сканираха паметта и поставиха регистриращи действията му устройства. Със спечелването на конкурса компанията предаде направените до момента записи и се оттегли. При колегите същата операция със заснемането върху електронен носител се проведе, когато се събраха заедно.

В медиите рядко коментираха физическото състояние на прекаралите дълго време в Космоса хора. За съжаление, нашият вид се чувстваше зле извън защитните щитове на Земята. На естествения ни спътник, вместо от магнитно поле, високо енергийните частици се спираха от покрив, съдържащ дебел слой вода. Другият вреден фактор – последиците от слабата гравитация – преодоляваха чрез ротация на специалистите. Разстоянието до техните домове позволяваше по-честата им смяна.

Отиване, кратък престой и връщане от Марс със сегашната скорост на корабите щеше да продължи повече от година. Такъв дълъг период застрашаваше здравето и увеличаваше риска астронавтите да се пенсионират като инвалиди. Стигна се дотам, че за да се гарантира живота им, се чуха гласове за подмяна на уязвимите им вътрешни органи с изкуствени. Като оставим настрана психологическите проблеми от тясното пространство, почти целият товар, който носеха, трябваше да служи за гориво и изхранване на екипажа.

Затова разработиха програмата „Дубльорите“, а тримата избраници в нея знаеха, че никога нямаше да пътуват сред звездите. Тяхната мисия изискваше придобитите знания да се прехвърлят в роботи, които, усвоявайки техните умения, да ги заменят достойно. За втория етап от строителството предвиждаха включване на друга подобна група. С тридесет курса трябваше да се доставят необходимите материали и детайли, а три обратни да донесат на Земята образци от грунда и скалите.

Разделянето на космическите кораби на товарни и пътнически увеличаваше скоростта при полети с астронавти на борда. В по-далечна перспектива, в една от точките на Лагранж се надяваха да изградят междинна станция. Там притеглянето на Слънцето се уравновесяваше с гравитационните сили на нашата планета.[1] Тогава енергийните разходи за поддържане на стабилна орбита намаляваха значително. Пускането й в действие отваряше пътя за туристически посещения в района на най-големия известен каньон от планетната ни система. При междинно дозареждане, с новия двигател на втечнен метан, се целеше времето за транспортиране до Марс да спадне под два месеца.

Опитите за направа на изкуствен интелект започнали още в миналия век, с появата на прогнозната система „Оракул“. В шахмата световните шампиони се затруднявали и дори губели партии от самообучаващите се изчислителни машини. Днес всички знаят, че моделът НТН, наричан галено „Хипо“, владее престижния трон, но почти никой не помни името на биологичния победител, в долната „Б“ дивизия.

За денонощие човешкия мозък излъчваше повече импулси от всички мобилни апарати в света, взети заедно. Големият консуматор на енергия изразходваше седемдесет на сто от нея за преработка на визуалната информация. Настъплението на телевизията и повсеместното разпространение на интернет, увеличиха този дял. Хората намалиха четенето, защото то изискваше анализ и използване на въображението за изграждане на образи. Захранването с готова картина се предпочиташе заради минимално влаганите усилия. Това от своя страна, опрости алгоритъма на тяхното поведение. В натовареното с рутинни задачи ежедневие вече се използваха все по-малко и лесно проследими действия. Технологичните постижения в медицината позволиха през двайдесетте години на настоящото столетие да заработи първото огледално синтетично съзнание.

В началото то било стационарно, понеже роботиката изоставала със своето развитие. Там бавно преодолявали прости за нас възприятия. Ако ви поднесат чиния с три ябълки и две круши, вие веднага ще определите точно видяното. Сега си представете какви изчисления и сравнения следвало да направи роботът, за да разбере, че това са плодове. И още колко, за да ги идентифицира като видове. Същите препятствия преодолели програмистите, започвайки да пишат на машинен език. Тогава извършването на операция „четене“ изисквала двайсетина команди и използване на битове за маркировъчни флагове. Сега то става с избор на устройство и едно чукване на клавиш.

И евтината икономическа миграция оказвала своето влияние. Какъв смисъл имало да произвеждаш скъпа, лесно повреждаща се машина, когато можеш да я заместиш с непретенциозен човек. Съвсем различно било положението при използването им във вредна за биологическите създания среда. Не случайно за нуждите на космическите изследвания се появили най-добрите образци от многофункционални и издръжливи роботи.

Въпреки че не изоставаха от графиците, не всичко вървеше като по вода. Късно установена повреда в записващото устройство на двойника заместващ „геолога“ ги върна със седмици назад. В залата, където те изпробваха наученото, едната стена беше прозрачна, за да ги наблюдават, без да пречат, ангажираните с проекта лица. Там често висяха техните  прототипи и се радваха на постиженията на своите изкуствени рожби. От етични съображения пряк контакт между двата вида интелект не се препоръчваше.

Съществено значение за способностите на синтетичното съзнание имаше уцелването на момента за отделяне от биологическия донор. При избързване можеше да се получи недоносче, което да провали изпълнението на предвидените задачи. Забавянето не беше фатално, но се губеше ценно време. Конструкторите предпочетоха да закъснеят с няколко дни, за да го извършат едновременно и за трите робота. По традиция, за такива случаи хората провеждаха малко тържество, празнувайки ритуала „Събуждане“.

На приема Хенри изглеждаше неузнаваем, без шлем на главата и с гладко избръсната брада . Сякаш искаше да покаже, че след сполучливо изпълненото задание, се готвеше за ново предизвикателство. Чувството за свобода, овладяло го след сваления товар, освободи приливна вълна от остроумие и шеги. Няколко млади дами видимо ухажваха героя на вечерта, но той си хареса Лилиян. Чаровната дизайнерка му сподели, че възнамерява да постъпи като него, защото във втората група предвиждали да поканят няколко жени. Из коридорите на агенцията се носеха слухове, че го готвят за директор на скоро създаденото звено „Кадри с изкуствен интелект“. Той не възразяваше да подготви за участие в конкурса такава открояваща се с визията си кандидатка. Всъщност, за крайната оценка на труда им, се налагаше да почакат доста. Около месец андроидите, наричани така заради хуманоидния си вид, се адаптираха към условията за вземане на самостоятелни решения. После ги подложиха на изпит, който надмина очакванията на ръководството.

В теоретичната част им възложиха да търсят в изчисленията допълнителна възможност за икономия на ресурси. „Инженерът“ се хвана на бас, че няма да открият нищо съществено, но остана смаян от ефективността им. Те включиха в паралел изчислителната мощност, с която разполагаха, и почти навсякъде извършиха дребни оптимизации. Натрупването им обаче доведе до отпадането на цял товарен курс до Марс. Още по-впечатляващи се оказаха способностите им да реагират на аварийни ситуации. Тестваха ги с пряко попадение на метеорит и силна пясъчна буря, която отрязваше подстъпите към базите. Решенията им в тази област послужиха за написване на инструкция за действие при екстремални условия.

Раздвижването в залата го откъсна от приятните спомени. Космическият кораб включи обратната тяга и бавно се отпусна на предвиденото за кацане място. Всички станаха на крака, обърнаха се към него и заръкопляскаха. Почти веднага двойникът му скочи от люка върху повърхността на Марс и размаха ръце в знак на поздрав. Как му се искаше той да е там! Колко нощи сънуваше, че облечен в скафандър, се разхождаше из пустинния пейзаж. Човешкият род тържествуваше над природата, защото умееше да прави саможертви. Хората живееха в несъвършен свят, но не се отказваха от мечтите си. Те бяха готови на всичко, за да надградят върху постигнатото от предишните поколения.

Тръгвайки си сред последните от командния пункт, се замисли. С Лилиян се разбираха чудесно и вече заедно крояха планове за бъдещето. Тя навлече регистриращите устройства и тръгна по неговите стъпки. Правилата ограничаваха до минимум прехвърлянето на чувства. Считаше се, че те отклоняват вниманието от изпълнението на възложените задачи. Интересно, дали при срещата на разнополови изкуствени съзнания, между тях щеше да прехвръкне искра, която да прерасне във волтова дъга?

Той не подозираше, че организаторите на експедицията бяха подготвили някои изненади. В метална кутия поставиха съобразено с капризните условия лустро за получаване на бляскава външност. Не можеше при пристигането на заселниците да ги посрещнат очукани и опърпани роботи. Но признанието за неговия труд се съдържаше в текста на дълго репетираната приветствена реч: „Здравейте! Добре дошли във вашия нов дом! Възможността да сте тук до голяма степен дължите на моя биологичен прототип. Със способностите и действията си, Хенри Скотън доказа, че е истинският пионер, помогнал за заселването на тези земи.”



[1] Така описаната точка на Лагранж е L1, която се намира между Земята и Слънцето. Но вероятно авторът има предвид точката L2, намираща се отвъд двойката Слънце-Земя, където се уравновесяват центростремителната сила от комбинираното действие на гравитацията Слънце-Земя и центробежната сила от въртенето около двойката Слънце-Земя. За повече подробности: http://bg.wikipedia.org/wiki/Точки_на_Лагранж – бел. р.