Разцвет

Разцвет

 

 

Когато човекът порасне,

забравил за детските дни,

животът към пропаст го тласне

и свършат се всички мечти,

 

остава едничка възможност –

в безкрая да търси покой,

надвивайки свойта тревожност

да бъде над себе си той.

 

Понесъл товара на дните,

връз своите плещи властта,

кометите ярки, звездите

завръщат в духа му страстта.

 

Нагоре по пътя небесен

поема той бодър и чист.

За някой е просто отнесен,

а той си е все оптимист.