Пътуване до Марс

Пътуване до Марс

Всяка извървяна крачка
протегната към необятна цел.
Всяка трудна пречка,
всеки опит в нас се вплел.

А ние маршируваме в колона
и лети свободна всяка наша част.
Така пречупихме затвора,
така достигнахме до Марс.

Пътуването беше тежко,
разделяхме се с всичко старо.
Порастването не е лесно,
макар и вече да е преживяно.

Очите ни се взираха към небосклона,
а устните отекваха безгласно.
Вярата към новото ни беше непреклонна,
вярата за нещо истинско, прекрасно.

Изхвърлихме товара от своите рамене,
почувствахме се по-леки от гравитацията.
Впуснахме се в неочаквано пътуване
към нова и странна цивилизация.

Тръгнахме крехки и неопитни.
Летейки мечтите ни израснаха.
Станахме будни и стоплени,
когато хората пораснаха.

Стигнахме посрещнати гостоприемно,
хванати с марсианци  за ръка.
Пристъпвайки към нещо дръзко, нечовешко,
посрещахме свойта собствена съдба.

Кога ли хората пораснаха?
Кога и люлката им стана тясна?
Кога мечтите им прераснаха
в реалност така жадувана и страстна?