На Марс

НА МАРС

 Червената планета –

с божественото име Марс –

бога на войната.

Там живеели си същества –

летящи дракони,

коне с криле,

птици с човешки нозе,

с уши големи

и огромни кореми,

техният баща е Фобос,

а най-страшният от всички Деймос –

първородния му син.

Те живееха на връх Олимп,

най-високият, могъщ и тайнствен.

Дърветата, клони и треви.

обвити в паяжина дълбоко спят.

А нощното небе, раждаше

безбройните си цветове –

червено, а поняко зелено.

Издаваше звуци и тътени,

ехтяха гръмотевично бурите.

 

Краката ми потъваха в пясък горещ,

подскачаха рибки в море от звезди

вместо реки.

Заслепен от цветовете безбройни,

затаих дъх и продължих.

Те водеха война с нашата Земя.

А най-големи врагове –

тримата космически братя

с имената – Експрес,  Орбитър и Одисея

изпратени от нашата Земя планета.

 

Изках аз да видя Фобос –

големия баща на тези чудеса,

но от страшна болест прикован ,

тогава тръгнах по дирите на Деймос –

първородния му син и

страшния владетел.

 

Минаха години, десетки, хиляди дори.

Остарял, помолих моя син да продължи.

И той по стъпките ми мои не успя

и мисията си той дари на

първородния си внук-Софян

И най-накрая той откри

страшния владетел – Деймос.

 -Обръщам се към вас, владетелю на Марс, с молба

 – Моля ви, не водете повече война

 с нашата планета Земя.

 – Желаем ние мир да сключим тук сега.

 

Небето силно затрещя –

земята в люлка залюля

и огън в пустош запламтя.

 

Невидял лицето му добре,

а само шум наподобяващ бум.

– Тогава си вземете машините с вас

 Експрес,Орбитър и Одисея.

 – И не ще чуете за нас,

 само това искаме от вас.