Към необятното

КЪМ НЕОБЯТНОТО

За отвъдното пътеки?
не са лесни нито преки,
но от памти века
той, човекът,  търси стръмната пътека.
За науката и рая или космосът безкрая?
Да го има и да знае дал е времето,  душата си
парата и главата си.
Тъй светът бил обречен
от стремежа вечен
за простора безконечен.

Ама вий дерзайте струва си, мечтайте
вселена ни е завладяващ
нявга смъртно леден, камен
сетне огън, парещ
В образа му блика атомно ридание
чак до мъртво тихо лунно обаяние.
Ярко светъл, кат’ мастило
е това е божията сила!
Силата космична, магнетична
или плашещо себична?

И отново непрогледен мрак…
Без значение!
Ей го новото творение /на НАСА/,
палим го и ние с Джак сме там
и пак, и пак!
Спейсът блазни нас и упоява,
а дали ухае?