Когато човекът порасна

Когато човекът порасна

 

Аз и моите събратя живеем на Червената планета

и от край време наблюдаваме възхода на Човека.

Учи се, създава и развива технологии най-нови,

опитва се да ни намери, да ни види и говори.

 

Затова изпратихме му много наши дири и следи,

но нито една той не успя да открие и да улови.

Така стояхме години наред без никакви контакти,

докато за нашия живот не му дадохме ясни факти.

 

Чакахме да ги проучи и изследва, вече да се отзове,

но за голяма изненада- той не ги видя въобще.

Избрал е да не гледа- със сигурност знаем сега,

сякаш сложил си е маска, отбягвайки своята мечта.

 

Уж изглежда, че да ни види не спира да опитва,

всъщност от това да прогледне само страх изпитва.

Човекът отдавна порасна, но реши да се крие от света;

Да бъде сляп и привидно малък сам за себе си избра.