Когато хората пораснаха

КОГАТО ХОРАТА ПОРАСНАХА

 

Век след век хората израстват,

ден след ден творят и се развиват.

От огъня до полет в небесата,

из космоса вървят по път астероиден.

 

За вселената огромна искат да узнаят,

за мистериите, заобикалящи ни днес.

Нови светове да търсят и да опознаят

и така да продължи човешкият прогрес.

 

Вперил поглед далече в небесата,

сред непознати звезди и милиони слънца,

човекът с трепет протяга си ръката,

готов за нови, велики дела.

 

Люлка бе за хората Земята,

но пораснаха големи те за нея.

Разпериха криле и полетяха,

устремени към върха на апогея.