Знам

ЗНАМ

 

Като отронен лист от календара

отлитна пак и днешния ми ден

и вечерта настъпи-тиха,бяла,

небето на звездите пак е в плен.

 

Нагоре гледах,за да видя нещо,

което може би се крие там,

ръце протегнах,за да го докосна,

защото, сигурен съм, истинско е, знам!

 

Зад хилядите светещи планети

видях безброй усмихнати лица

и даже на милиони километри

аз виждам ги и знам,че те са там.

 

И някой ден ще стъпят на Земята,

ще знаят много повече от нас

и ще ни учат да говорим на езици,

нечувани от никой досега.

 

Ще ни поканят може би на гости,

ще полетим в незнайни висини,

да видим много странни и чудати

безброй неща във техните земи.

 

И ще помолим те да ни научат

да пазим чиста нашата Земя

и щом погледнат всички там-отгоре,

да видят колко е красива тя.

 

Че част сме ний от таз вселена

и трябва да сме горди от това,

не паразити да сме тук на нея,

а хора земни с истинска земя.

 

И утре, като гледам към звездите,

ще искам всичко пак да разбера,

че нещо пак забулено е в тайна,

какво не дал бих да го разбера.