Дали хората пораснаха?

 

Дали хората пораснаха?

 

Растеше човечеството с дни, часове.

В устрем див открития правеше

И миг след това ги забравяше.

Хвърляше в праха гениални идеи.

Мачкаше ги без умора – със злоба!

През историята минаваха хора…

Без лица – безплътни, забързани,

Плахи, страхливи –

дали са ни угодили?

А ние искахме още и още –

Ненаситни като хищници гладни

И ръце към звездите протягаме –

Но не за да ги докоснем –

мечтаем да ги притежаваме.

Растеше човечеството и, без да ще, люлката замени

със затвор от неудовлетворени мечти.

 

* * *

 

Май е време да осъзнаем, че вместо напред,

В кръг сме вървели

И след безсмислени, изпълнени с ярост борби,

Сме стигнали там,

Откъдето на дълъг път сме поели.