Марсианско криминале

Марсианско криминале

 

Галина Попова притвори очи и опита да се отпусне, но не успя. Не помогнаха нито дълбокото дишане, нито мантрите. Просто продължаваше да анализира странните съобщения от марсианската база MZ-7BK, заради които сега се намираше на борда на най-новия клас междупланетни совалки. Всъщност на единствената такава с импулсен плазмен двигател.

Галина беше старши криминолог в Тежки престъпления и психиатър в комисията MEC (mental endurance and conformability – психическа издръжливост и съвместимост) за астронавти – един от малкото лекари, практикуващи древна интегрална медицина и особено Енергийна психология.

Реши да прегледа още веднъж доклада на ККC – космическата комисия по сигурността.

Преди два месеца прекъсна връзката с марсианската база, а скоро след това и с останалите – на Фобос и Деймос. Докато подготвяха екип за помощ, започнаха да пристигат „доклади“ от членовете на MZ-7BK.

Според анализаторите, съобщенията бяха разбъркани, накъсани и непълни, и не бяха изпратени по каналния ред. Под тях стояха имената на астронавтите, но без личните им кодове. Затова първоначално решиха, че някой си прави шега и чак когато пристигнаха последните три съобщения с личните кодове на командира Анди Русс и Доб Деби – стартираха спасителната програма. Всъщност не се знаеше как изобщо се появиха на екрана на UBK, био-компютър, наричан галено „sparrow“− врабчето. С този компютър работеше и тя − по секретна програма.

 

В доклада бяха подредени по реда на получаването:

 

1. „Нямам граници – като Бог съм! За това са нужни промени…“ – Ив Стойни

 

2. „Странно, аз съм тук и сега, и преживявам това, че съм и другаде, и живея това другаде. Чувствам…“ − Доб Деби

 

3. „Ооо, вариантите са много и знам, че трябва да избирам, въпреки че нищо не разбирам, реших да участвам в „играта.“ − Лин Енджи

 

4. „Видях бъдещето! То не ми хареса! Ще промени това Галина …“ − Мич Ханди

 

5. ,,Наблюдавахме невероятен феномен. Пулсиращи цветни спирали се спускаха като торнада до „земята“ и изчезваха в нея. Все едно, че някой пълнеше Марс с енергия. Продължи дни наред, но апаратурата отказа и не успяхме да го заснемем. След това започнаха „странни“ събития: Марс започна да „сияе“; Всички уреди отчетоха ненормални показания. Нищо не изглежда същото. Околният свят се ,,преобърна” и ние сънуваме непрекъснато… Всеки се ,,барикадира” в капсулния си модул. Аз останах в основната база. − Анди Русс

 

6. „Ако това, което си видял не ти харесва, не го избирай! Знам, че е прав, но…“ − Вайлът Джи

 

7. „SOS“ – помощ! Трябва ни Галина Попова!“ − Вик Марът

 

Това последното беше непонятно. Защо точно от нея имаха нужда? Въпросите се трупаха и засега нямаше смислени отговори. Галина си помисли, че бяха като изречения от лични „дневници“. „Прелисти“ няколко страници на дисплея и се съсредоточи върху последните:

„Лъченията променят психиката. Аз се казвам Галина Попова.“ – следваше личният код на командира, Анди Русс.

С кода на Доб Деби беше изпратен следният текст: „Всичко е магия! Сами сме си виновни.“

И третото, което беше още по-непонятно, гласеше:

„Не се доверявай на техниката − краде и омагьосва! Затова сънувай и помни…“ – без код.

Споменаваха името й няколко пъти. Защо?

С новия двигател се съкращаваше времето за пътуване с месеци, така че имаше на разположение около двадесет дни да мисли и преценява.

Галина подреди по свой начин ключовите думи и усещания: феномен, бягство, психика, бъдеще, избор, игра, страх, друга самоличност, сънища, магия и изолация. И най-важното − зов за помощ!

Подсъзнателно чувстваше, че нещо й се изплъзва.

Това беше третият екип, изпратен на Марс. Доколкото знаеше, с другите нямаше проблеми. Разработваше се рудно находище – суровина за новия тип импулсни двигатели. Условията бяха тежки и се сменяха на всеки две земни години, които се равняваха на една марсианска. Като се сметне, че разстоянието се изминава за четири месеца в едната посока, оставаха на планетата за година и половина.

Тя участваше в подготовката на заминаващите, а друг екип ги поемаше след завръщането. Опитите й да се занимава и с възстановяването им, удряха на камък. Изобщо всичко, свързано с този проект, беше обвито в тайнственост…

 

Комисията правеше следните заключения:

 

1. Имало е магнитна буря и силни енергийни светкавици.

2. Те са нагрeли „меките“ минерали и са ги изпарили.

3. Нещо е йонизирало получения газ.

3. ,“Плазмата“ е облъчила хората.

4. Всичките са с халюцинации.

 

Бяха проиграли няколко варианта за действие, но щеше да решава на място. При всички случаи първо, трябва да ги неутрализира физически и след това, да ги подложи на цялостна хипноза и, ако може, да оправи възприятията им.

Всички бяха минали специална програма за психическо въздействие и енергийна саморегулация т.е. владееха система от взаимносвързани техники, базирани на най-съвременните изследвания в приложната психология: соматично ориентираната психология, социониката и др. Използваха приоми и от древноизточни и древнославянски методи и техники. И имаха вградени защитни капсули в мозъка, които, в случай на нужда, да поемат контрола, така че да не могат да се наранят. Но не можеха да им попречат да извършат убийство в името на оцеляването си. А и контролът беше за кратко време. Когато се озове ,,очи в очи” с тях, можеше да го предизвика, ако се наложи да го поеме. Доста опасно начинание, ако и тя попадне под влияние на неизвестната енергия.

Галина задейства антистресовата си програма и отново опита да се отпусне. Неусетно заспа. Присъни й се, че крачи по билото на гигантски кратер на вулкан. Пътеката беше една стъпка широка. Разпери ръце, за да не падне. Не смееше да погледне надолу към гърлото на вулкана − тъмна яма, която нямаше край. Появи се вятър, който бързо набра сила и се опита да я събори…

Събуди се сграбчила одеялото. Индикаторите за пулс и кръвно налягане мигаха тревожно. Тренираното й тяло се овладя за секунди. След закуската и рутинните процедури Галина отново се върна към задачата си. Записа няколко заключения, но реши да не бърза, преди да е почувствала енергетиката на ситуацията.

Пропусна схемите, диаграмите и техническите сведения, които й бяха дали, и се зае с досиетата на седемте астронавти.

 

Анди Русс – командир на базата, минен инженер и психолог, 40 годишен.

Вик Марът – астрофизик, геолог и минен инженер, 35 годишен.

Мич Ханди – микробиолог, наномедик и минен инженер, 34 годишен

Доб Деби − космически инженер и геолог, 32 годишен.

Вайлът Джи – био-химик и геолог, 36 годишен.

Ив Стойни – атомен физик, специалист по термоядрен синтез и йонни двигатели, 32 годишен.

Лин Енджи – биофизик, космически инженер, 33 годишна.

Всички бяха със силно изразена индивидуалност и невероятни ерудити. Бяха й приятели. С Анди Русс тренираха бойни спортове от деца. А и бяха прекарали почти година в специалния имитационен лагер в пустинята Невада.

Чувството, че нещо не е наред отново се появи. Всъщност още с изпращането на първия екип изпита тревога и безпокойство. Умна и наблюдателна Галина усети фалш и лицемерие при контактите си с военните – те ръководеха проекта. Криеха почти всичко, уж от съображения за сигурност. Всеки знаеше само това, което трябваше да направи.

Прочете бавно още веднъж съобщенията, извади лист и молив и записа:

 

− не се доверявай на техниката

− сънуване

− трябва ни Галина Попова

− помощ

− феномен, енергия и Марс в кавички (защо?), Земя (също в кавички?)

− игра с много варианти, но можеш да избираш, ако не ти харесва (избор)

− чужда самоличност (кой?)

− Мич Ханди вижда бъдещето и то не му харесва.

− нужни са промени (какви?)

− лъчения и психика

 

Анди Русс смята, че е Галина. Или нещо иска да й каже с това! Какво?

 

Военните бяха разтревожени и изплашени, че нямат връзка с базата. И въпреки това не й дадоха много данни за проекта.

 

Галина записа това, което знаеше:

 

1.Секретен проект за разработване на находище от някакви (?) минерали на Марс.

Скъпоструващо начинание.

2. Трети екип.

3. Базата е под земята и се състои от седем подвижни многовалентни модула.

4. Всичко е автоматизирано и роботизирано.

5. Дълга, старателна и всестранна подготовка на екипите.

6. Почти никаква информация за обществото.

7. Щом свършеше някаква част от проекта, участниците някак си изчезваха (?) от полезрението й.

 

Прочете пак това, което беше записала, погледна към мониторите и се успокои. Виждаше се само, че пише, но не и какво. Интуитивно реши да бъде предпазлива, и да не открива картите си.

Изведнъж в главата й се появи част от случайно дочут разговор, когато вече се качваше в совалката, между ръководителите на проекта.

− Трябва да й кажем!

− Не! Ще се учи в движение!

− Тя не плува, а ти я запокитваш направо във водовъртежа…

 

Не беше точно чуване, по скоро това прочете по устните им. Незнайно защо точно сега си го спомни. Изобщо беше объркано и непонятно. А и наближаваше петдневеният сън в специалната камера − предстоеше увеличаване на скоростта. След това − три дни за адаптация и кацаше на Марс.

Стори й се, че всичко мина бързо. Влезе в течността на камерата, затвори за миг очи… и видя на монитора Марс. Имаше чувството, че изобщо не е спала. Само леката замаяност й напомняше, че е била обездвижена дълго време. Кабината й се стори променена, но това беше нормално – дезорганизираносттa щеше да изчезне за няколко часа.

Погледна уредите и видя, че отчетоха свързване с навигационната система на базата.

Опита да се чуе с тях, но не успя.

Земята също мълчеше.

Беше сама.

Взе решение да ускори кацането с един ден. Даде старт на програмата за слизане на Марс. Капсулният й модул докладва, че всичко е готово. За миг се изкуши да влезе още сега в него, но се овладя.

Включи си системата за детоксикация и затвори очи.

Сънува базата. Нямаше и следа от хората. Всички капсули бяха налице. Скафандрите също. На масата в командната имаше чаши с топъл чай. Звучеше музика на Шуберт. Изтича до малката ракета, с която се спусна на Марс, но не я намери. Краката й се подкосиха и тя седна и заплака.

Опита да се събуди, но не успя. Чу някой да я вика по име:

− Галина, Галина! Отвори …

Втурна се обратно и видя на мониторите и седмината от екипа. Махаха с ръце. Бяха весели. Около тях имаше зелени дървета. Даже на сън тя знаеше, че това е невъзможно. На Марс има силно разредена атмосфера, която се състои почти само от въглероден диоксид и няма годен за дишане въздух.

− Ела при нас! – зовяха я гласовете. − Имаме нужда от теб! Прочети писмото!

Огледа се и чак сега видя − до чашите с чай − лист хартия.

Пишеше:

„Има проект в проекта − казва се ,,Помощ”. Военните не знаеха за него. Трябваше да ги накараме да те изпратят − затова съчинихме „докладите“.

Ключът за спасението на Земята в бъдещето − е в миналото на Марс.

Циолковски е бил прав!

Първите екипи се провалиха, но при нас се получи.

Може само още един човек да дойде. Избрахме теб!

Побързай – има само няколко часа до затваряне на пролуката във времето

Галина Попова отвори шлюза, излезе и…“

 

Aлармата се включи и тя се събуди. Остана неподвижна и със затворени очи, за да запомни информацията, която нейното подсъзнание й даваше с този сън. А и бяха написали: „Сънувай и помни“. Това беше пророчески сън, според древните науки за сънищата.

Явно задачата нямаше да е лека. Тръсна глава и отхвърли всички мисли, които я настройваха песимистично.

Трябваше да се подготви за излитане.

Връзка с базата все още нямаше, но това беше предвидено.

Ракетата с нейния модул се спусна плавано надолу. Техниката работеше и тя безпроблемно се озова на Марс. И сънят започна да се сбъдва – от скафандрите до топлия чай и писмото.

В него пишеше:

“Помага ни извънземен разум. Пътуваме във времето. Задачата ни е да спасим Земята и Марс − те са свързани. Съсипали сме вече едната планета и сега идва ред на другата.

Чакаме те в 21- ви век. Глобално затопляне, войни, кризи…Ще започнем оттук!

Следваха инструкции…”

Галина затвори очи и си помисли: ,,помогни си сам, за да ти помогнат и извънземните”…, разсмя се и изчезна във времето…

 

Оставете коментар