Хлътване
Не, няма непотребност, има само
умора,
спънат бяг и пустота,
дистанция от всяко съвършенство
едната гола искреност остана
и нищо друго всъщност, а нали
доскоро дружелюбен бог редеше
вселенски тайни в жълъдова шапка,
листата чак до събота въртяха
валс в чест на дъжд
на крачка отстоящ,
бълбукаха пространствата на воля
рояха после шепотни мъниста,
фрагменти прерисувани и скици
се криеха
във всеки нов момент.
Сега е тишина многострадална
и хлътване нелепо в дъждовете,
смехът е прекатурила се лодка
в мастилото
на звездните тъги.
Разбира се, светът не е виновен
за ничия докрай себеизмама
и лунатична вяра в красотата,
която точно него ще спаси.
Кога,
кога −
и ехото не казва…
Заплетено е всичко… за наметка
от водорасли даже и не става,
а камо ли за чисто нов пуловер
от кукувича прежда
през април…