Повярвай ми
И стъпка по стъпка
на Марс съм вървял,
повярвай ми, друже,
и там съм живял.
Но трудно се ходи, там всичко лети,
защото дори и човек да тежи,
притегляне няма от тези недра
и хвръкваш високо ей тъй, на шега.
Затуй на Земята дойдох да живея,
защото ме тегли все нещо към нея.
Обичам да ходя и чувствам сега,
че с радост изпълва се мойта душа.
Аз син съм на тази планета прекрасна,
а гледката горе съвсем не е ясна,
там само на гости ще искам да ходя,
а тук да посрещам със радост доволен,
когато от Марс някой гостенин драг
реши да почива на морския бряг.
Повярвай, приятелю, днес е мечта,
но утре аз знам, че ще бъде така,
за София днес ти на влака се качваш,
а утре на кораб за Марс ще прекрачваш.