СЪН
Марсианец сънувах… Синьозелени очи,
като езеро бистро, но се събудих.
Марсианска симфония още в мене звучи
и ме гали с хармония чудна.
Сред червения пясък със скафандър зелен
силуетът му светещ се изрисува,
каза: „Мадам, заповядайте с мен –
да попътуваме!
Вие земна жена сте, ще Ви подаря
мигове за милиони,
хайде, тръгваме – ще Ви разведа
из нашите грандканьони.
Имаме всичко на рубинения Марс –
полюси със снежни шапки,
вулкани, топли като жар,
лед на хапки.
Ето и за Вас скафандър – без страх
да вървите с мен през бури,
да Ви пази от вятър и прах,
като го турите…”
Силуетът галантно ми се поклони,
сякаш ме канеше на танци.
Ах, защо не могат земните мъже със жени
да се държат като марсианци!