Когато в Космоса звучи Бетховен

Когато в Космоса звучи Бетховен

 

Самотна къщичка в полето

и селски път към вечността,

картината ли ме подсети

за “Одата на радостта”?

 

Стихия ли природна беше

прабългарски ли дивен миг ,

изгря във ядката на лешник

звезда от космоса велик!

 

И с мъдростта на необята

око вселенско в мен се взря,

ликувах с “Апасионата”,

сам Бог над мен ръце простря…

 

Така на ничия планета

със музика се озовах,

Бетховен свиреше “Девета”…

в море от чувства заридах…

 

Летях с Халеева комета,

вселенска музика кънтя,

в душата мълния просветна,

метеоритен дъжд плющя.

 

И портите си Ад разтвори

и Бог и дявол бяха в мен

и от затвора на Пандора

духът ми бе освободен!

 

Изкуството е всемогъщо,

душата кара да лети,

изкуството е хляб насъщен,

пред хляба ти се прекръсти!

Оставете коментар