Из „Дневникът на един землянин“
2083 година
Водя този дневник
в този мрачен делник,
с цел историята от миналите години да предам,
няколко събития и тайни да издам.
Всичко започна през две хиляди и дванадесета година,
в нейната тежка и студена зима.
Тогава върна се на Земята
капсулата с въздух, изпратена в небесата.
Марсиански елементи открити бяха в нея,
ала влиятелно правителство от очите човешки отне я.
И минаха години в забрава,
докато една силна държава
не излезе с изявление,
което хвърли човечеството в изумление.
И пред човешката раса се разкри,
че идват нейните „космически дни“,
че Вселената ще покорим с технология нова,
че полагаме на успеха нашата основа,
че с други раси и цивилизации ще живеем
и за все нови и нови висоти ще копнеем.
Разработена бе технология,
развиваща нова ера в нашата космология.
С годините построени бяха машини странни,
построиха се и космически кораби екстравагантни,
изчисления и нова математика се родиха,
познатия ни свят те преоткриха.
Правиха се опити, залагаха се експерименти,
идваха и си отиваха президенти,
тайни организации се раждаха и умираха,
силни лидери властваха и си отиваха.
Ала успяхме в 2055 година
да приемем Космоса за втора родина.
Човечеството направи гигантски стъпки,
направихме велики, неподозирани постъпки.
Ето как стоят сега нещата
в 2083 – годината на НЕнищетата:
общуваме с всякакви раси,
обществото не е разделено на касти,
мирни договори имаме с други населени планети,
споразумения правим със същества от комети.
В разцвет е планетата Земя,
дава на всеки равни ресурси и блага,
нациите живеят в железно изкован мир,
екологични проекти има навред и на шир,
няма болести, няма зараза,
няма завист и злоба, няма омраза.
Човекът от своята люлка излезе
и в нова епоха навлезе,
а хоризонтът е пред нас…
Дневникът на един землянин приключва в този час.