Марсианско дете
Марсианско дете си играе
с роувърче ново, последен модел.
Любопитно е, иска да знае
как този свят е устроен, отде се е взел?
По ръждивия пясък подскача.
Спира пред километрова скала.
На робота поставя задача –
да разузнае дали е добра или зла.
И шест датчика дават сигнали.
– Бягай! – го стряска компютърен глас.
В карнеолово блясват кристали.
Нещо ще стане. Пролазва злокобност и мраз.
Прогнозират се пясъчни бури.
– Тръгвай към къщи, немирно дете!
(Ах, деца, непослушни натури!)
– Бързай, пустинята може да те помете!
То превръща робота в ракета.
След пет минути пристига в дома.
– Изпреварих те, бурьо проклета!
– Бабо, какво те разстройва, защо си сама?
– Появила се нова зараза.
Твойте родители вече са там.
С куп експерти в лечебната база
търсят вредителя, най-патогенния щам.
– Те познават лекарства модерни.
– Те са способни, но има и риск.
Ще останат на клетвата верни,
а пък за тебе оставиха някакъв диск.
***
Из дневника на пра-пра-пра-… далечен роднина
Желаем да тераформираме Марс –
по всичко да наподобява Земята.
Съвсем е научно, не някакъв фарс!
След десет дни ще излетим в небесата!
Ще станем нов клон на човешкия род –
устойчив и екстремен вид марсианци.
Желаещи има от всеки народ –
руснаци и българи, американци, …
***
Песен на астронавтите
Земята ще стане пустиня!
На Марс ще разцъфне живот!
Заменяме синя светиня
с оранжево-чер небосвод!
Зоват ни вселенските бездни.
Сървайвър започва от днес.
Търсете ни в нощите звездни
на супер далечен адрес.
Технически гений ни води
напред, към космически скок.
Богати и бедни народи,
нима конкурираме Бог?!
***
Детето със баба си гледа звездите.
– Коя е вечерната синьо-зелена звезда?
– Това е Земята. Оттам са дедите.
Оттам сме дошли, но изгубихме всяка следа.
– Какво е известно за земните хора?
– Мечтаели за приключения и свобода,
мечтаели да полетят във простора,
мечтаели и да заселят планета с вода.
– Кажи, как изглежда отблизо Земята?
– С цветя, пеперуди, реки и гори, плодове,…
– Как искам и аз да я видя огрята
от същото Слънце, но пълна с живот, с цветове!
***
Марсианско дете подскача по пясъка.
Гледа залязващото Слънце
и си представя зелено-сини планини,
а вижда оранжеви.
А може би там, някой на Земята,
си мисли то,
гледа сините планини
и си представя, че те са оранжево-червени.
***
– Бабо, обясни ми ние какви сме –
хора, които живеят на Марс
или марсианци, дошли от Земята?