***
Аз съм цялата музика –
вселенските струни
неуморно
трептят през мен,
запращат Космоса
и душата ми
с въртопа на времето,
в новия ден.
В резонанс с близки
и далечни галактики
и квазари
с нечувана честота
тупти сърцето ми,
изпраща сигнали
в посоките
на световната пустота.
Някъде там,
в необятното нищо,
където няма
човешки глас,
част от моята песен
ще се завихри,
ще подмами вакуума
в космически танц
и противно на всички
известни закони
частици безименни
ще литнат в захлас,
пренаредени
от моята музика,
дочакали своя
звезден час.
Когато накрая
мелодията стихне
и изчезне напълно
моето „аз“,
отвъд хоризонта,
в черното нищо,
звезди ще се раждат още
от моя глас.