КЛО
Земята завърташе тъмната си половина към Слънцето, т.е., населението, от едната страна на планетата, изпадаше в отчаяна радост, че ще се отдаде на среднощни оргии, а от другата – отваряше подпухнали очи и търсеше хапчета против махмурлук. Поне така показваше огромният екран, монтиран на един марсиански космодрум. Така си го представяше и Кло. В смисъл – Слънцето бе нараснало, Земята си беше със същата големина, навсякъде се образуваха туристически кътчета, с изключение на залетите и съвсем изсушените сухи площи. Всякаква вселенска форма на живот кацаше на Земята…На кратко – планетата се превърна в доста горещ Амстердам.
Кло. Кло беше момиче, на около 27 години (земни). Седеше на мръсен, запуснат космодрум, на Марс. Пушеше някаква марихуна, или се надяваше да е таква, а още повече искаше да е от Земята. Последната година я „теглеше” към родната планета. От 8 години пътуваше. Никога не изпита подобно чувство. На земята я смятаха за зубрач с непристойно поведение, което пък си беше нещо нормално, след като единственото свястно нещо, в онези години, което влезе в живота й, беше откачена говореща котка, която, малко преди първото посещение от иноземци, се провъзгласи за император на Халебишмарите, откачена извънземна раса, в която всички бяха императори, хигиенни маниаци и с криво чувство за хумор. Отдаваха се на някакви, шамански учения, в които въвлякоха и Кло. Тя отряза дългата си коса, разроши я ( нещо свързано с космическите излъчвания ), започна да чете ( много) – от „ Нежна е ноща” до „Модерни теории, или не се захващи с иноземци „, завъди безсъние. След един неуспешен опит за демонстриране на логиката на космическите кораби, което доведе до плаеж на учебна банка в час по химия, я обявиха за „твърде надарен тиинейджър, но с огромен хормонален дисбаланс и нужда от психическо лечение „. Общо взето върза тройка по Физика. По съвет, на котката, се махна от родния си град, хвърли се в една транскосмическа совалка и се записа в Университета по странни събития, намиращ се на Тъмната страна на Луната, както официално наричаха това прекрасно място, изпълнено с всякаква форма на живот, далеч преди „Аполо 12”.
Университетът си беше чиста проба „самообучение”, на което съответстваха ненормални изпити, пред още по-ненормални изпитващи…Яко беше да ти се падне лесен практикотеоретичен въпрос, от сорта на „ Левитация в среда със средно повърхностно притегляне от 20 g, докато изчисляваш минималната скорост на молекула кислород, засилена от слънчев вятър”.
Започна да пътува, след като се отдаде на любовна авантюра с един, неособено, ментално, стабилен, субект от мъжки пол, роден в някава затънтена провинция на Земята. Тоя тип си падаше по окултни състояния, а в Открития Космос, окултност колкото щеш ( сети се за Халебишмарите). В една , неособено топла и неособено романтична, лунна вечер , двамата се метнаха в товарния отсек на някакъв, нов космически кораб и…започнаха да пътуват. Усетиха ги бързо. Изхвърлиха ги на някава планета, на която се вихреха жестоки партита. Всички „туземци” се наричаха – „инспирирани”. Това , може би си беше най – нормалното нещо, защото другото се оказа абсолютна, необяснимооткачена, мозъчноневъзприемаща се действителност. Инспирираните парти маниаци се занимаваха със странен скейтбординг – в едната част на планетата бяха разположени няколко вулканични вериги. Те предизвикваха малки цунамита. Тази част беше заградена, наричаше се „Големият бог”. Дъските на съзтезаващите се бяха устроени по следния начин – топлочувствителни датчици приемаха топлината на разливащата се лава (да, вулканите си бяха действащи) и я предаваха към резервоар, съдържащ течност, която се възпламеняваше и създаваше тяга, която захранваше две турбини. Системата беше проста, колкото по-висока е температурата-скоростта е по-висока. Идеята беше следната – стартът е в подножието на вулканите, трасето свършваше във водата, там „яхваш” вълната. Разликата в температурата охлаждаше двигателя. Оставаше време за няколко трика в океана и финал. Откачената част се криеше, че за по висока температура, се налагаше да чакаш лавата да достигне на сантиметри от теб, ако двигателят отакежеше, ти се озоваваш в пантеона и в списакът с трайно несъзтезаващи се на „Големият бог”. От друга страна, температурната разлика можеше да взриви турбините, което отново те изпращаше във вече споменатият пантеон и списък. Това се оказа и най-краткото обяснение за безкрайните партита…Кло обичаше партитата – впусна се в тях без задръжки. След огромно количество „изънземни” опиати се научи да кара борд. Участва в няколко състезания, но усещаше, че „пантеонът” я зове, твърде настойчиво. След, около, месец се хвърлиха на някаква космическа яхта. Работиха на нея, за да си платят пътуването, а и за да не се забъркват с дилърите, които упражняваха собственост, върху това превозно средство. Събраха достатъчно количество финансова независимост и през една космическа нощ се разбъркаха с тълпата на някаква станция.
Състоянието на космическите станции, по онова време, беше прилично. Вярно е, че бяха пълни с платена любов, евтини наркотици, всякакви забавления, но и бяха претъпкани от служби за записване на доброволци, които желаеха да отдадът времето си, тялото си, а евентуално и животът си на изследването и заселването на нови галактики и планети. По друг начин казано – това си беше вселенската версия на земния чуждестранен легион. Размотаването с иноземни скейтъри и жрици на любовта си е яко, но когато си на път с дълбоко убеден митологичнофолклорношамнски фанатик, дните за забавление са кратки.
Дневникът на Кло…Ден 1, много гаден
Започвам да пиша дневник – следователно съм си прерязала вените или съм сритала в слабините , на онзи който ме забърка в това.
Ден 2 , много , много гаден….
Ще застрелям всички в каютата…Писнало ми е от учудващи се хора ! По дяволите, това е Космос , планети, слънца, луни и тъмнина…И не, кометите не са следи от шейната на Дядо Коледа…
Ден 3 ужасно , много, невероятно гаден
Капитанът е боклук….Пие розови хапчета и ме вика през час , за да ме пита дали си личи колко е надрусан…Смотан ! Решавй ! ИЛИ СЕ ДРУСАШ ИЛИ НЕ ! КАПИТАН СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ !!!!!
Ден 10…слязох , писна ми от глупости….
Озовах се на доста странна планета…..Яснооо!!! В сериалите всички са изгубени в мислите си , докато бавно се търкалят, по склона на палнината и не се събудят , заплетени в кактус , който, неизвестно как, расте в заснежени области !!!!