Малък проблем
Когато хората пораснаха, аз взех, че се смалих.
Помогнете, моля, затова ви пиша този стих.
Загубих се в саксия – джунгла непрогледна,
на една песъчинка реших да поседна,
и върху мен се изля такъв страшен порой,
че просто се почувствах като Ной!
Щом излязох (с триста зора
изплувах от пороя)
небето зърнах и – о, хора,
това червеното какво е?
Това е Марс, досетих се сама.
Да, отговорът беше лесен.
Загледах се във нощната тъма.
Изглежда много малък и чудесен!
Ами ако се преместя там,
нека ми е зле!
А как да стигна – не знам,
не разполагам май с криле.
Та, имате ли вий ракети? Чинии или совалки?
Затова ви пиша този стих.
Може и да са като играчки малки.
Че когато хората пораснаха, аз взех, че се смалих.