Космическа симфония
Мъглявини
от разтрошени симфонии
са пръснати из безкрая.
Парчета нотни листа се реят –
анданте в системата
на новородена звезда
от незнайна галактика.
Танцуват валс
стероидните пръстени
на някой друг Сатурн
в някоя друга вселена,
потопени
в красиво блаженство
от мисли за любимото долче.
Луните повтарят наум
онзи концерт за цигулка,
който помни дори
Големия взрив,
който създаде времето
и пространството,
в които нашепваме усмивки
от забравени вече сюити.
Черната дупка
се взира в гърба
на поредното Слънце,
което чертае
последния ключ „До”
на своята орбита,
виждайки вече края
на своето петолиние.
Соната за пиано –
„Апасионата”
на космичното време,
ехти в празнотата на вакуума.
…
Човекът е глух
за музиката
отвъд хоризонта
на земната атмосфера…