Дали хората пораснаха?
Растеше човечеството с дни, часове.
В устрем див открития правеше
И миг след това ги забравяше.
Хвърляше в праха гениални идеи.
Мачкаше ги без умора – със злоба!
През историята минаваха хора…
Без лица – безплътни, забързани,
Плахи, страхливи –
дали са ни угодили?
А ние искахме още и още –
Ненаситни като хищници гладни
И ръце към звездите протягаме –
Но не за да ги докоснем –
мечтаем да ги притежаваме.
Растеше човечеството и, без да ще, люлката замени
със затвор от неудовлетворени мечти.
* * *
Май е време да осъзнаем, че вместо напред,
В кръг сме вървели
И след безсмислени, изпълнени с ярост борби,
Сме стигнали там,
Откъдето на дълъг път сме поели.