ОТВЛИЧАНЕ В КОСМОСА
фантастична
пиеса за деца
от
ДИМИТЪР НИКЛЕНОВ
Участват:
ТОНИ – момче
КАМЕН – момче
ВИКИНГ – планетянин
САМОС – планетянин
И ОЩЕ – планетяни, извънземни, железни птици и др.
ПЪРВА КАРТИНА
Градски уличен шум,бързащи автомобили и хорска глъч. Всичко това постепенно преминава в странни звуци и космически сигнали. Мазето на Тони, същинска космическа лаборатория. Пред екрана на компютър са Тони и Камен. Те са на еднакви възраст, само че Камен е по-дребен, но набит, с тъмна коса и тъмни очи. Докато Тони е слаб, висок с много светла коса и сини очи. Втренчени в монитора, те биват осветени от два лъча, които, скачайки от предмет на предмет, изчезват. Става необичайно тихо.
ТОНИ – /скача изплашен/ – Това пък какво беше?
КАМЕН – /отдалечава се от компютъра, оглежда лабораторията/ – Не се стряскай. Играят си с нас!
ТОНИ – Лъжа е и ти го знаеш. Дори ми се стори, че тук имаше някой.
КАМЕН – Я не се будалкай. / става, оглежда се / – Ако има, нека ни ощипе! Ето тъй…заболя ли те?
ТОНИ – Стига де… Не ме заболя… Ако знаеш през зимата колко спринцовки ми забиха в дупето и пак не ме болеше… Ако има някой около нас, защо да ни щипе? Може да е предводител на нещо страшно!
КАМЕН – Глупости. Още малко и ще ни убият! Безсмислено е да се будалкаме. По-добре да се задълбочим в изследванията, които чичо Алексей ни възложи да свършим. /връща се пред компютъра/
ТОНИ – /отива при него/ – Ако имаше поне още един компютър, нямаше да ти вися над главата. Помисли откъде да се снабдим.
КАМЕН – / без да вдига глава/ – Вече знам – от инженер Бързан. Приятел на татко. И без това закриха завода му. И знаеш ли защо? Да го превърнат в склад за отпадъци. От Завод по електроника – в склад за отпадъци. И ако това не му казват глупост? Застреляй ме!
ТОНИ – А, забравих.
КАМЕН – Какво?…
ТОНИ – / гордо / – Чичо Алексей, шефът на училищната обсерватория, ми обеща сателит.
КАМЕН – Подозирах, че нещо кроиш зад гърба ми… Шегувам се… Знам, че умът ти сече като бръснач. /опипва брадата му/ – Само че за брада ти е още рано.
ТОНИ – /обиден / – Неблагодарен дребосък. А ти какво си мислиш – че като се заглеждаш в Елито, те смята за гадже. Когато отлетя на някоя планета от Слънчевата галактика, не ми трябва брада, защото там не никнат нито бради, нито мустаци.
КАМЕН – / смее се / – Ха, ха, мъж без брада и мустак. А случайно да искаш на твоята планета да има само шоколадчета?… /поглежда часовника и тръгва към вратата/ – Леле, направо се унесох. Трябваше да съм взел сестра си от детската градина… /излиза/
ТОНИ – Продължавам да търся извънземни … /останал сам, поглежда към екрана, записва нещо в бележника си, става, разхожда се и пак се връща пред компютъра, вижда нещо и подскачайки / – Не може да бъде! /страхливо поглежда към монитора/ – Открих ги… /приближава се до компютъра, взира се/ – Това са извънземни … виждам силуети… /изненадан/ – Колко са високички… И подскачат като кенгурата… /става от мястото, набира телефонен номер/ – Ало, умник, ти ли си? Камене, остави сестра си и идвай веднага. Те са тук… Чуваш ли… те са тук… Не… не се шегувам… Как кой съм… Аз съм Тони, твоят приятел. Обаждам ти се от нашата лаборатория в мазето… Виждам… виждам неправилни геометрични фигури, необикновена планета с… /не се доизказва и Лабораторията се изпълва със светлина. Долитат откъслечни космически сигнали. Някаква сила направо преобразява Тони. На главата му се появяват две издутини/ – Оле-е-е, на главата ми се появи цицина. /опипва я/ – И пулсира като жива…
КАМЕН – /влиза запъхтян/ – Е… Зарязах я и идвам. Довечера може да ми се случи нещо непредвидено.
ТОНИ – Най-много да ти насинят задните части… Но това, което ще видиш, си заслужава и да останеш една вечер без твоите любими пържени картофки.
КАМЕН – Не ми се подигравай… /забелязва цицината му/ – Леле, та ти приличаш на клоун. /смее се/
ТОНИ- По-скоро на скиорска щека с три щръкнали каишки отгоре… Погледни! /посочва му екрана на компютъра. В това време лабораторията отново я осветява светлина/
КАМЕН – Значи… значи е истина-а-а…/поглежда и едва не припада/ – Олеле… /изпищява като сирена / – И с мене става нещо… /върти се като пумпал/
ТОНИ – /подава му огледалото/ – Имаш израстъци, наподобяващи на ряпа.
КАМЕН – Къде?
ТОНИ – /показва му главата/ – Приличаш на човек от ерата на динозаврите… /поглежда към компютъра и започва да говори, бърборейки/ – Включвам се в сеанса… Включвам се в сеанса… /Лаборатория се изпълва с непрогледна мъгла. Два лъча с бледожълта светлина на няколко пъти кръстосват лабораторията, после Тони и Камен инстинктивно се хващат за ръце и изчезват/
ВТОРА КАРТИНА
Тони и Камен са в космонавтски костюми и стоят вкамени на непозната планета. Безлюдно е. Около тях – червеникава пустиня с вулканични кратери.
ТОНИ – /прави крачка към Камен, говори странно/ – Ако ме чуваш, отговори! Забележително е!
КАМЕН – /прави опит да се придвижи напред/ – Чувам те . Нещо ме тегли към повърхността. / надига се / – Като магнит, от който не мога да се отскубна… като машина за скрап.
ТОНИ – Радиовръзката е добра! /отново се оглежда, върви, прави движения с ръцете/ Не се вайкай… Разузнай около тебе каква е почвата…
КАМЕН- /оглежда се / – Само скали и отвсякъде лъха опасност! Попаднали сме на място, което предвещава зло. Моята малка сестричка… дали са я прибрали от детската градина?
ТОНИ – Хей, приятелю… Камене… Съсредоточи се. По край мене има червени камъни!
КАМЕН – Съсредоточавам се… Не са камъни, а застинали вулканични кратери!
ТОНИ – Е, най-после си в космонавтска форма. Не разбрах как долетяхме до тук!
КАМЕН – Наоколо няма нито край, нито начало…
ТОНИ – И тези писукания в ушите, направо ме подлудяват!
КАМЕН – Сигнали, умник. Някой се опитва да влезе във връзка с нас…
ТОНИ – Нима наоколо има живи същества?
КАМЕН – А ти как мислиш? Че се изкачихме до тук с вълшебна стълба. Отвлечени сме и от това ме хваща още повече страх.
ТОНИ – Нищо подобно. Някой иска да се запознае с нас. Да поконтактува, да ни опознае, после ще ни изпрати по живо и здраво да си вървим… Като стар български обичай… Това ми е разказвал дядо. Да огледаме наоколо, а?…
КАМЕН – /прави крачка към Тони/ – Не мога. Усещам краката си като без всякакви мускулчета.
ТОНИ – /завърта Камен вкръг/ – В безтегловност сме!
КАМЕН- Не ме учи, а измисли как да се измъкнем от тук?
ТОНИ- Добре че дишаме спокойно.
КАМЕН- До кога ли?
ГЛАС – /извънземни, невидими/ – Внимание! Включваме системата за адаптиране на пришълците .
КАМЕН – /изплашен/ – Видя ли? Вече съм сигурен. Ето ти непозната планета, ето ти извънземни, ето ти и чудовища…
ТОНИ – Не бързай . Може да са добри.
КАМЕН – Добри ли? Тогава защо не се покажат?
ТОНИ – Припомням ти поговорката. Този, който иска, сам си го намира.
КАМЕН – Пак ли дядото ти е казал… Ако искаш да знаеш, този път няма да стане.
ГЛАС – Установяваме контакти с нашите пленници. Земляните да изпълняват всички заповеди на владетеля на планетата, едноръкия генерал.
КАМЕН – Чу ли?
ТОНИ – Чух!
КАМЕН – Никого не виждам?
ТОНИ – Невидими са, затова.
ГЛАС – Включваме се на видимо общуване със земляните.
ТОНИ – /опитва се да се движи, но не успява/ – Усещам, че ни контролират.
КАМЕН- Хей, чувате ли ме-е-е. Нека станем приятели и да се разберем с добро…
ТОНИ – Само не ни правете лошо.
ГЛАС – /ехти смях/ –Ха-ха! Ха-ха-ха! Приятелство! На нашата планета не съществува приятелство.
ГЛАС – То е присъщо на нисшите раси.
КАМЕН – Хайде, де. Какво е животът без приятели. Например аз и Тони да сме врагове. Не искам и да си го помислям.
ТОНИ – Благодаря ти.
ГЛАС – /отново се смеят/ – Приятели-и-и. Тук общуваме малки с малки, а висшите с висши.
ТОНИ – Не те разбирам, но няма значение.
КАМЕН – Значи нямаме право да имаме приятели от по-висшите от нас, тоест по-големи и по-умни. Например с чичо Алексей…
ГЛАС – /сериозно, зловещо/ – Тук има закони. Нарушим ли ги, очаква ни заточение на най-недостъпната планета от Слънчевата галактика.
ТОНИ – Не мога да си го обясня! Да живеете без децата си? А те не се ли нуждаят от грижи и обич? Изоставели сте ги и толкоз. Явно не държите на тях.
КАМЕН – Разбрах. Отвлекли ни са, за да разгадаят мозъците ни. Да разберат как ни се общуваме с всички… Ами ако ни програмирате като тях?
ГЛАС – Ха-ха-ха. Отвлекли. Желанието беше взаимно…
КАМЕН – Поне мислите ли за вашите деца, как са, от какво имат нужда?
ТОНИ – Да ви кажа истината, то и на Земята понякога някои недобросъвестни родители си зарязват децата, но това не означава, че не може да съществува приятелство.
ГЛАС – Общуването ни помежду става със специално вградени чипове. С тях разбираме кога и от какво имат нужда… Малките планетяни трябва да живеят само със своите връстници.
ТОНИ – Странно. Все пак не мога да проумея. Малките да живеят с малки, големите с големи. Това не води ли до уеднаквяване на индивидите? /Връзката между тях прекъсва. До момчетата, без разберат как, изникна метално дърво. То като магнит ги привлича./
КАМЕН – Това пък защо е?
ТОНИ – Изчезнаха, но не се паникьосвай!
/Покрива ги червеникава мъгла. Чуват се най-различни космически сигнали. Постепенно се развиделява и от нея се появяват две извънземни същества. С големи глави, с по едно жълтеникаво око и дълги ръце.
Застават от двете страни на космонавтите и ги оглеждат от всички страни./
ТОНИ – Най-после. Ще ми позволите ли да ви огледам.
КАМЕН – Но по-скоро да ни обяснят къде сме?
ПЛАНЕТЯНИН – Тук сте под наш контрол. Ние задаваме въпроси, а вие отговаряте. Но сме дължи да ви обясним за планетата, на която сте. Съществуваме от 4 милиарда земни години.
ПЛАНЕТЯНИН – Завзехме я преди 2 милиарда години. От тогава никой не си е позволявал да ни я отнеме.
КАМЕН – И ние не искаме.
ТОНИ – Не ставай смешен!
ПЛАНЕТЯНИН – Разстоянието от нея до планета Земя е 228 милиона километра.
ПЛАНЕТЯНИН – Когато я наблюдавате от Земята, прилича на червена, подобна на звезда точка.
ПЛАНЕТЯНИН – Вашите астрономи са й дали името на Бога на войната, защото цветът е бил като този на кръвта ви…
ПЛАНЕТЯНИН – /прави необичайно голяма крачка/ – Те винаги са смятали, че е възможно тук да има разумни същества.
КАМЕН – И наистина има! Но … не знаем кои сте. Дори си нямате имена. У нас всеки си има име.
ПЛАНЕТЯНИН – Ха-ха-ха. Имена… Това го пише в древни книги. Сега контактуваме с кодове.
КАМЕН – Лошо ли е? Мога да ви измисля! /мисли / – Ето, например ти си Викинг, а ти… /посочва другия планетянин/ – Самос! Готини са, нали?
ПЛАНЕТЯНИТЕ – / едновременно / – Викинг…Самос… Самос…
Викинг…
ГЛАС – / чува се глас по-различен от планетяните, последван от тревожен сигнал / – Внимание!Внимание! Осъществете телепортацията на земляните. Отведете ги в централната лаборатория. Започнете експерименталните проучвания. Изпълнявайте стриктно заповедта на генерала-владетел.
ВИКИНГ – Пристъпваме към телепортация.
КАМЕН – Нима ще се оставим да правят с нас каквото си поискат.
ТОНИ – Не мога да мръдна.
КАМЕН – И аз. Погледни, затварят ни в стъклени похлупаци. Ти си виновен. Искаше да изследваме Космоса, да се срещнем с извънземни, ето ти ги. Ако си бях на Земята, сега свободно щях да се разхождам из нашата липова улица.
ТОНИ – Не унивай. Ще измислим нещо.
КАМЕН – Важното е да запазим човешките си образи.
САМОС – Прекъсваме радиовръзката. /прави крачка напред, протяга двете си ръце и около тях става ослепително светло. За миг земляните и планетяните изчезват и когато отново ги виждаме, те са вече в просторна космическа лаборатория. Космонавтите са поставени върху операционна маса. До тях на командния пулт – две по-малки извънземни. Чуват се сигнали и команди, проблясват светлини. Изведнъж в лабораторията се разнася тревожен сигнал, нещо като сирена на линейка./
ГЛАС – Увеличете натоварването… Проникнете дълбоко в мозъчните им клетки. Разгадайте чувството им за приятелство. След това ги унищожете. Повече няма да ни бъдат необходими!
/сигналът сирена кара Викинг и Самос да отстранят другите две по-малки извънземни същества/
ВИКИНГ – Прекъснете! Пришълците губят енергията си… Ако продължавате така, те ще умрат…
ГЛАС – Изпълняваме заповедта на нашия владетел!
САМОС – /застава им отпред/ – Като по-висш от вас ви нареждам да изключете апаратурата! Освободете дишането и възстановете сърдечната им дейност!
ГЛАС – Ще докладваме. Чака ви съд и заточение! /двете по-малки извънземни същества напускат лабораторията./
ВИКИНГ И САМОС – Да освободим дишането им.
ВИКИНГ – Включи сърдечната им дейност!
САМОС – Блокирали клапата за приход на кислорода.
ВИКИНГ – Опитай пак. Не бива да оставяме човеците да умрат…
САМОС – А какво ще стане с нас?
ВИКИНГ- Те искаха да открият нови приятели.
САМОС – Приятели… Да. Трябва да им помогнем. /успява/
ТОНИ – /отваря очи/ – Тук Тони… Чуваш ли ме?
КАМЕН – Тук Камен… Чувам те. Какво стана?
ТОНИ – Не помня. Заспах и…
САМОС – При-я-те-ли-и -и. Ще се опитаме отново да ви телепортираме на вашата планета. Но първо да ви измъкнем от тук.
КАМЕН – И защо го правите?
ВИКИНГ – /към космонавтите/ – Скоро изходите ще бъдат блокирани. Затова следвайте нашите указания!
КАМЕН – Този път сме съгласни!
/Извънземните дават знак на децата да ги последват. Все още не тръгнали и те биват осветени от няколко лазерни лъча./
САМОС – Пазете се. Това са пазачите на лабораторията. Железните птици. Те са страшни и имат смъртоносно оръжие.
КАМЕН – А нима вие нямате?
ВИКИНГ – Затова после…
КАМЕН – Гледай го. Вече разсъждава като нас.
ТОНИ – Не ставай поучителен, ами се пази!
КАМЕН- Ще се пазя, приятелю. Нали все пак трябва да се изфукам на Земята.
ТОНИ – Първо да стигнем.
САМОС – Опитват се да ни погубят.
КАМЕН – Не биваше да го правите?
ВИКИНГ – Не говорете! Ще имате нужда от сили. /към тях се спускат две железни птици, те ги нападат и стрелят/
ТОНИ – Жертвате се за нас. А ние се крием като страхливи лалугери!…
КАМЕН – Да се правим на герои ли? Липсва ми само ловджийската пушка на дядо.
ТОНИ – Шегуваш се, нали? Да нападат Земляни без оръжие. Не е честно.
КАМЕН – Затова пък си намерихме нови приятели!
ВИКИНГ – Приятели, които вече трябва да използват оръжие срещу своите.
САМОС – Изгубихме любовта си към нашите деца, към по-малките ни братя и сестри. Сега трябва да докажем, че тези чувства не биха погубили планетата ни. Заслужават си го. Прикривай ме…
/като вълшебник в ръцете му се появява оръжие наподобяващо на християнски кръст/ – А вие застанете зад нас. /птиците се спускат към Викинг и Самос, започват да стрелят, завързва се схватка/ – Пазете се-е-е!
КАМЕН – Само ако можех?…
ТОНИ – Не е време да се изхвърляш… Твоите тук не минават!
ВИКИНГ – / птиците отново се спускат към тях, ту просветлява ту става тъмно/ – Самос, заведи земляните в овалната галерия. От там вече лесно!
ТОНИ – /застанал зад Викинг/ – Обстрелват ни от всички страни…
САМОС – /към двете деца/ – Следвайте ме…
ТОНИ – /стоманената птица, се спуска към Самос/ – Самос,пази се…
/хваща ръката на Камен и се скриват в овалната галерия/
ВИКИНГ – /стреля/ – Малки същества, а разсъждават като големите.
САМОС – Каквото и да стане, ще бъда щастлив. С помощта на нашите малки приятели в мене отново се възроди бащинското чувство! /стреля и улучва едната птица, тя пада, прицелва се във втората и я улучва/
ВИКИНГ – / стреляйки влиза в овалната галерия/ – Измъкнахме се.
ТОНИ – Успяхме-е-е!/скриват се/
ТРЕТА КАРТИНА
Космонавтите и Планетяните са на мястото за телепортацията. Застанали в кръг и с хванати ръце, те правят необичайни движения.
ВИКИНГ – Осъществяваме телепортацията.
ТОНИ – Около нас не виждам нищо. Апаратура, космически кораби…
САМОС – Тайна. Вие също си имате тайни, нали?
ТОНИ – Има да се фукаме в училище. Най-вече заради вас. Такива приятели лесно не се намират.
САМОС – Готови ви ли сте?
КАМЕН – Без да се сбогуваме?
ТОНИ – Искаш да кажеш, довиждане… И се пазете! Все пак разкажете за човеците. Владетелят ви може да размисли.
ВИКИНГ – /бавно и откъслечно/ – Довиждане-е-е, приятели-и-и-и…
САМОС – /тъжен/ –До-ви-ж-да-не-е-е. . .
ВИКИНГ И САМОС- /тъжни наведат глави/ – Довиждане-е-е. Не ни забравайте-е-е… /Веднага след това двамата космонавти са озарени от синкава светлина, чуват се странни космически сигнали и всички изчезват. Отново автомобилен шум и хорска глъч. Става светло и виждаме двете момчета, че са пред компютъра в своята космическа лаборатория/.
ТОНИ – /сякаш се събужда от сън/ – Иска ми се да е било вярно!
КАМЕН – /смеейки се / – Та то беше! Но къде?
ТОНИ – Беше адски интересно. Имаше… имаше…
КАМЕН – Как ли са Викинг и Самос… Ех, да имах тяхното оръжие.
ТОНИ – Какви ги говориш? Май напълно се обърка.
КАМЕН – Как няма, когато уж знаеш това, знаеш онова, а всъщност нищо не знаеш.
ТОНИ – Защото си дребосък…
КАМЕН – Аз? Дребосък! Хайде да се премерим?… /смее се/- Но и да съм дребен има кой да ни обясни… Шефът на училищната обсерватория, чичо Алексей…
ЧИЧО АЛЕКСЕЙ – /появява се с малък миниатюрен телескоп и голяма шарена книга/ – Е, така е. Ние, по-големите, сме живели повече и знаем повече от вас, децата. Дали наистина в необятния Космос съществуват извънземни цивилизации, дали могат да ни бъдат приятели? /обяснява на децата от залата за планетите, космоса, звездите/
ТОНИ – Май е време и за малко игра?
КАМЕН – На нашата улица…
КРАЙ