Въведение
По стечение на обстоятелствата освен всички други функции в „Марсианско общество – България“, изпълнявах и ролята на редактор на текстовете, които се изпращаха за литературния конкурс „Когато хората пораснаха“ през 2012 година. Статията „Подготовка на текст“ е плод на тази почти едногодишна длъжност и искрено се надявам да бъде взета под внимание от авторите в конкурса през 2013 и следващите години.
И така, от малък обичам да чета къси разкази. Обичам да чета и дълги романи, разбира се, но има нещо очарователно в късия разказ. Късият разказ е като роман в есенция. Историята познава дори романи, написани от своите автори въз основа на къс разказ от техните младини. Има и друг вид къси разкази – такива, които са толкова хубави, че ти се иска да продължат. Такова е например разказът на Конрад Фиалковски „Нулево решение„.
Имаше творби, които не принадлежаха на този конкурс. Просто не отговаряха на темата на конкурса или условията. За това бяха върнати на авторите със съответното обяснение. Всички останали творби – проза и лирика – които бяха публикувани малко или повече е преценено, че са подходящи и съответно са включени в списъка от творби за конкурса за 2012 година. Всеки един автор трябва да знае, че щом разказът му е публикуван, значи е минал проверка и дори самото присъствие на разказа сред публикуваните вече е признание за качествата му.
Тук ще се спра основно на разказите. За лирическите произведения се наложи самият аз, заедно с бъдещия (към момента – настоящ) главен редактор на литературния конкурс за 2013 година да номинираме и класираме стихотворенията и по тази причина избора на редактора за тези стихотворения съвпада с обявения.
Списък от разкази, които ми направиха впечатление
Безплатен хляб – футуристична антиутопия
Покоряване (за четене – пълният текст – изпратен след завършване на конкурса)
Човки – нещо като алтернативна история в паралелна вселена
Купете си фантазия… – отново антиутопия в свят с алтернативни закони
Цветето от Антарес – прекрасен разказ с неочакван край
СОВ – всеки човек може да се свърже емоционално с главния герой (или поне аз така мисля)
Това са разказите, които за мене имат свой характер и които ще останат в паметта ми.
Тъй като разказът, който ме впечатли най-силно, дойде сравнително рано, горният списък не е хронологичен.
И така, личният избор на редактора:
Покоряване (за четене – пълният текст – изпратен след завършване на конкурса) – разказ за алпинистка експедиция на Марс. Предадена е възможно най-правдиво. И разбира се, става дума за Марс.
За мен този разказ е перлата в конкурса за 2012 година. Сдържаната емоция, трудностите, през които минава един от главните герои, самата обстановка… ненадминати! Когато го четях за пръв път, не можех да си намеря място от вълнение. Разбира се, тъй като не чета българска научна фантастика, името на автора не ми говореше нищо. За себе си можех да го сравня единствено с най-добрите образци на къс научно-фантастичен разказ, които съм чел. Ивайло Г. Иванов.
В литературен конкурс като този на „Марсианско общество – България“ темата за Марс има значение, дори когато е написано, че тя е само препоръчителна, без да е задължителна. Разбира се, че да се пише за Марс не дава особено предимство, ако авторът не е умел. Но този конкурс е особен, както и организаторите са особени. Те обичат да четат научно-фантастична литература. Имат огромен списък от прочетени книги зад гърба си. И, разбира се, искрено и страстно желаят да видят пилотиран полет и колония на Марс. Журито не се влияе от това дали темата е за Марс. Но аз като основател и председател на Обществото се вълнувам. Мога да си го позволя, защото не съм част от журито за разказите.
Препоръчвам на всеки да прочете пълния текст на разказа „Покоряване“.
Михаил Матеев
„Марсианско общество – България“