Небето над моя град
Облаци тъмни и светли играят,
рисуват с пъстри слова
картини красиви и чудни
в небесния свод над града.
Просторът безкраен се шири,
а ние незнайно защо,
заболи очите надолу,
стъпкваме крехко стебло.
Повдигаме погледи празни
и сякаш облива ни свян:
защо тъй красиво е горе,
а долу потъваме в кал.
Животът завихря ни в ритъм,
Забързани, ние летим
и никога няма да видим
мъдрост изписана там.
Животът е смахнат, но силен.
Понякога много горчи.
Дали ще достигнем онези,
които са пример, кажи?