На Марс
Родихме се на нашата Земя,
пораснахме и станахме човеци.
Сега се вижда твърде малка тя,
както и нашата Вселена.
Тя е люлка на живота,
тупти сърце в магмата дълбоко,
коренът се крие там,
някъде в Космоса голям.
Всяка нощ гледам към звездите –
някъде далече в Космоса открит
се крие тайната велика,
ще я разкрием някой ден.
Ще сътвориме нови кораби, ракети,
мощни, бързи звездолети,
кръстосващи великата Вселена,
ще стъпим скоро и на Марс.
Мечтая си да бъда първа аз,
да нося българското знаме,
с хляб и сол да ни посрещнат там,
добре дошли да сме при тези хора.
Дори да са зелени те на цвят,
с очи големи и кристални,
бих дала всичко за да бъда аз
жената първа, стъпила на Марс.