Котката на господин Шрьодингер[1]
Архив. 30.03.2084г. Получено в 16:35 GMT
Не искам да ме разберете, няма и как,
но усещането от красотата на приземяването −
физично и гладко,
точно върху четирите ми изтормозени от близане лапи,
така уморени от вселенската плавност
и липсата на гравитация,
все още ме преследва.
Това пространство, заемало съзнанието на хиляди хора,
а отдало се точно на моята мека стойка
и мрачната топлина на липсата на време,
поне човешко такова,
е съизмерима с това да си бълха в козината ми
или трошичка по мустаците ми.
Удобно е да наблюдавам родното кълбо от слама
от горе,
от малкия си бозайнически ъгъл,
от дълбините на картоненото ми езеро −
от различната перспектива на мястото,
услаждащо наречено Млечен път,
макар и да усещам, че няма нищо млечно в него.
Понякога отърквам се в ъглите
и скърцам като ледовете на Европа,
понякога лежа по гръб и просто соча светлините,
там е Орион, ей там помръдва се Везни −
понякога приисква ми се да ги гоня,
а после осъзнавам, че безумно е дори за котка.
Тук рядко май вали,
откакто съм тук даже изобщо не е,
метеорологичните сведения са добри.
Занимавам с астрономическа картография когато ми е скучно,
спя под гигантски взривове, дупки и комети −
виждам първа светлината на умираща звезда,
още преди стопанинът ми да я види.
Няма нищо лошо да живея в удобния капан,
нито страх, че ще ме заменят с друга,
аз съм истинската −
първичният котешки взрив;
даже, в интерес на истината,
малко съм обидена задето изпратиха
онова псе първо преди мен,
ама се надявам то наистина да е умряло.
Както казват,
кучетата са слаби създания, жалки,
не стигат далеч,
нито трябва да излизат изобщо по-далеч от близкия им парк;
нямат право да се занимават
с възвишената вселенска красота и география,
с бъдещето на човечеството,
с Червени планети,
далтонистите им с далтонисти.
Вселената е създадена за същества като мен,
и, макар и да нямам рецептори за нейния мирис,
сега просто ще се отъркам в нея
и след малко тя
ще замирише на мой дом.
____________________________________________________________
[1] „Размислите на котката на Шрьодингер“ е видеодневник и проект, резултат от съвместния труд на изследователи фелингвисти, психолози и зоолози, които в продължение на няколко броя публикуват в европейското научно издание „Ad Astra“ своите бележки и наблюдения върху поведението на котката Ан, изпратена с научна цел на мисия до Марс. Чрез директните видеозаписи, препращани от базата й на Червената планета, наблюденията им заемат близо 250 часа видеоматериали и още около 50 страници разработки. Господин Шрьодингер, германски предприемач и ексцентрик, наследник на астрномът Пърсивал Лоуел, е един от основните двигатели на тази идея, като дарява своя домашен любимец за научната експедиция. Проектът предизвиква множество дебати от страна на зоозащитниците и научната общност за етиката на подобно действие в новия модерен свят.
Макар и много от директните записи и четения на поведението на котката по-късно да са загубени при големия пожар във всемирната библиотека в Санкт Петербург, част от тях са възстановени по описания на самите изследователи, както и от публикациите им в списанието. Последните сведения за живота на котката на господин Шрьодингер са получени около година след този дневник, като официалната причина за прекъсването му е повреда в антената. Съдбата на Ан все още остава неизяснена и е плод на спекулации, поне докато не се изпрати и първият пилотиран от хора кораб до там и не се разбере повече. Учените все още поддържат системите за живот и храна на съоръжението – бел. на автора.