КОГАТО ХОРАТА ПОРАСНАХА
Век след век хората израстват,
ден след ден творят и се развиват.
От огъня, до полет в небесата,
из Космоса вървят по път астероиден.
За Вселената огромна искат да узнаят,
за мистериите, заобикалящи ни днес.
Нови светове да търсят и да опознаят
и така да продължи човешкият прогрес.
Вперил поглед далече в небесата,
сред непознати звезди и милиони слънца,
Човекът с трепет протяга си ръката,
готов за нови, велики дела.
Люлка бе за хората Земята,
но пораснаха големи те за нея.
Разпериха криле и полетяха,
устремени към върха на апогея.