Вселената е моят дом

Вселената е моят дом

 
Вселената е моят дом. Нощем сънувам звезди.
До далечни планети пътувам. Търся нови земи.
Не ми трябва космически кораб. Затварям очи.
Венера достигам за миг и рисувам зелени гори.

 

Непознати светове ме примамват в далечината.
И само с мисли изминавам светлинни разстояния.
Без звездна карта и компас. Летя през тишината.
С вълшебно ключе от мечти разгадавам послания.

 

Менят се съзвездия, галактики. Слънца умират.
И нови се раждат от пепелища и прах до безкрай.
Там някъде цивилизации се появяват, развиват,
обичат, творят и си създават малък, цветен рай.

 

Вселената е моят дом. А аз съм прашинка от нея.
Няма минало и бъдеще. Времето не съществува .
Сред пространството в бяла звезда  ще изгрея,
додето на Земята чудни вълшебства се сънуват.