Болна аксиома
Болни градини, покрити със прах,
мрачно небе ужким бдеше за болест,
слънце се скри зад мъглите от страх –
чувстваше силна, космическа горест.
Болни планети със пръстени болни.
Болни звезди потреперват, отровни.
Болно дете безутешно ридай.
Болна вселена от ситен безкрай.
Черни стени от втечнени магнити
сенки издигат и пазят мъглата;
слънцето вече във плен е – отмити
са страховете навън от ядрата.
Черни пейзажи в галактики черни,
сред аксиоми и цифри неверни
черни души на милиони години
с черно рисуват отвъдни картини.
Тъжни неравенства – форми на фуга,
плахо изпълват кристалните бездни,
слънце пак свети – луната е друга,
старата шепне му тайните звездни.