Въведение
Работата на главния редактор в един литературен конкурс не е от най-леките. Моята не прави изключение.
През тази една година за конкурса ни пристигнаха много и все добри произведения, както за раздел „Проза„, така и за „Лирика„. Много от тях заслужаваха особено признание, но за жалост не го получиха, тъй като не отговаряха на всички наши изисквания: или съдържаха прекалено малко научни факти (често пъти никакви), или темата за Марс и Космоса беше твърде отсъстваща в сюжета, или поджанрът на творбата не беше сред изброените в нашите Правила за участие.
Някои творби изобщо не можеха да се категоризират като фантастика, други – да, но не научна (а между фантастика и научна фантастика има разлика, както има огромна такава между фантастика и фентъзи). Макар и майсторски написани, фентъзи разказите не бяха допуснати за участие. Творбите, съдържащи хорър елементи, не бяха включени в конкурса, тъй като сред основните ни правила и цели е съобразяването с младите читатели, включително и деца.
И понеже като редактор аз не участвам в журито, нямам възможност да изразя личните си впечатления и предпочитания, освен тук, на страницата „Избор на редактора – 2013“.
Харесаха ми много от творбите, като читател успях да видя по нещо ценно и истинско във всяка една от тях. По отношение на раздел „Лирика“, мнението ми почти напълно се препокрива с окончателното класиране на журито. В „Проза“ обаче има няколко разказа, които след толкова месеци не могат да се изтрият от съзнанието ми. Било с оригиналността си, с неочаквания си финал или с дълбоката си поука, но това са творби, които силно са ме впечатлили и които искам да споделя с вас.
Разказите, които особено ме впечатлиха:
Вояджър – Красимир Кирчев
Планът „Умаляване“ – Стефан Станчев
Неизбежен полет на човечеството – Пламена Георгиева
Не можеха да знаят – Димитрина Димитрова
Скитащи прашинки – Мирослава Негрова
Градът под планината – Петя Ценкулова
Полет – Ради Радев
Наше – Полина Станджикова
Пеперудата – Андрея Илиев: макар да не следва обявената тематика на конкурса и да не набляга на строго научните факти за изграждане на сюжета, това е разказ, който меко казано впечатлява с оригиналните си структура и идея. Основан на реални исторически събития, „Пеперудата“ разкрива една немислима, невиждана и нечувана част от недалечната ни действителност, държи в напрежение до самия финал, който от своя страна е толкова неочакван и ефектен, че читателят дълго не може да раздели фикцията от действителността. А именно това колебание между реалност и измислица прави една творба фантастична.
Личният избор на редактора:
Фаворитът ми сред разказите определено се пада на разказа Новакът, в който авторът се е съобразил с абсолютно всички изисквания на конкурса. Засегнал е не просто тематиката за Марс, а е доразвил идеята за заселване на Червената планета, като е успял да представи картината от своето въображение едновременно тайнствена и позната за читателя. През авторовите очи възможността за живот на Марс не изглежда нито безумна, нито отблъскваща, а логична и осъществима.
Разбира се, скептици винаги е имало и ще има. За някои идеята за тераформиране на Марс е абсурдна загуба на време, енергия и средства.
Човешкият опит и историята обаче ни дават достатъчно примери за това, колко погрешно е да се заклеймяват стремежите и мечтите на околните. Леонардо да Винчи е мечтал да полети с машина; Галилей е вярвал, че Земята се върти се върти около Слънцето; преди по-малко от сто години телевизорите и мобилните телефони са съществували само в научно-фантастичните романи и повести. Били са измислици или мечти. Но сега…
„Новакът“ е разказ, в който мечтата за Марс личи във всяка дума от творбата, в детайлните описания, в мащабните пространства, в които се движат персонажите, в техните дейни характери, в динамичното им, но не и непознато за нас ежедневие. Така представена, мечтата престава да бъде просто мечта. Тя добива обем и форма, получава глътка живот, прави своята най-трудна крачка към осъществяванетоси: първата.
Отново искам да благодаря на всички участници – автори и читатели – и да им пожелая много творчески и професионални услехи!
Мария Асенова
Главен редактор на литературния конкурс на „Марсианско общество – България“ за 2013 година