Феномен
В слънчевия юнски ден, в двора на детската градина се беше извила дълга опашка за записване на малчугани в социалното заведение. Местата бяха ограничени, а изнервените родители се притесняваха, че ще изгубят още един работен ден в напразно чакане. Напред се придвижваха много бавно, а това допълнително нагнетяваше напрежението. Вече бяха спрели любезните разговори и учтивите обръщения. Неусетно телата на чакащите се приближаваха и притискаха едно към друго. Ставаше все по-горещо и тягостно.
Изведнъж една млада жена се олюля и падна на земята. Околните се отдръпнаха втрещено, като попарени. Никой не предприемаше никакви спасителни действия. Сред чакащите нямаше лекар. Някой се окопити и предложи да извикат медицинската сестра от детската градина. Веднага друг се стърча, за да я потърси. Намери я. Обучена за подобни ситуации, жената не забрави да се обади на „Бърза помощ”, взе чантата, предназначена за спешни случаи и изтича до мястото на инцидента. Попита дали някой познава тази майка – искаше да се увери дали припадъкът не се дължи на епилепсия. Отговориха, че я знаят като здрава жена. Тогава сестрата веднага разкопча дрехите на пострадалата, провери дали не си е глътнала езика, потърси пулса й на шията, напръска я със студена вода и поднесе към носа й тампон от памук, напоен с течен амоняк. Жената направи гримаса, отвори премрежените си очи и не можеше да разбере къде се намира. Чувстваше се уморена и отпаднала. В този момент откъм пристигналата линейка бързаше мъж на средна възраст, на когото ясно личеше, че е лекар с немалък стаж в спешната медицина.
Докторът свали задължителния стетоскоп, преметнат през врата му и започна да преглежда припадналата жена. Премести мембраната на няколко места върху гърдите на пострадалата, направи гримаса на крайна почуда и вдигна питащ поглед към медицинската сестра:
– Предполагам, че потърсихте пулса на жената?…
– Да, на шийната артерия. Беше ускорен – чинно отговори сестрата.
– Защо тогава аз едва го долавям? Като че ли няма сърце. – Недоумяваше лекарят.
Медицинската сестра изненадано подигна рамена – също нямаше обяснение. Докато си разменяха странни погледи с доктора, жената в бяла престилка усети леко докосване по ръката си. Погледна към пострадалата, която искаше да й кажа нещо, но явно беше прекалено немощна, за да го направи. Тя сочеше към гърдите си от дясната страна.
– Докторе, жената сочи нещо в дясно. Преслушайте я и там, може би има някаква болка.
Лекарят се насочи в другата посока и остана изумен:
– Сърцето й е от дясната страна?! Феноменално! За толкова години трудов стаж не съм имал подобен случай. Забележително!
– Всичките ми органи са на обратно – съвсем тихо продума младата жена и отново затвори очи.
Мъжете от опашката помогнаха и качиха болната на линейката, за да я откарат в местната болница. Разговорите и коментарите за разигралата се пред очите им сцена, посъживиха унилото настроение на всички.
***
Съпругът на младата биоложка Мария Николова, се върна от чакането пред детската градина и разказа за случилото се там. Беше особено впечатлен от факта за симетрично разменените вътрешни органи на пострадалата.
Мария не беше чувала за такава необичайна малформация при човешките (а и при животинските) същества и се опитваше да си го обясни. Когато остана сама, тя се размисли: „Щом в природата съществуват феномени като албиносите, като еднояйчните и двуяйчните близнаци, като туморните образувания, защо да няма оптични изомери и рацемати и на макро ниво. Така, както е описано в стереохимията за някои молекули. Нали живият организъм е съставен от органични молекули? В генома могат да се проявят всякакви дефекти и мутации.”
Жената намери студентския си учебник по биофизика, седна на дивана и внимателно изчете всичко, написано по въпроса. Продължи да разсъждава ”Ясно, разбирам – съществуват леви и десни оптически изомери, ала тук става въпрос за молекули, за микро ниво. Възможно ли е този феномен да съществува и на равнище организъм?” Отвори учебника по биохимия. Там пишеше, че молекулите, от които са построени живите организми са огледално асиметрични. Това свойство се нарича хиралност и е известно, че всички белтъци на нашата планета са изградени само от лявоориентирани аминокиселини,.
Започна да разлиства учебника безцелно. В един момент попадна на двойно-спиралната молекула ДНК. Продължи да чете: „… глюкозата има D – форма, а фруктозата е лявоориентирана. Молекулата ДНК има дясноориентирана спирала.” Да, Мария знаеше, че дезоксирибонуклеиновата киселина е дясно въртящ се полимер, но никога не беше си задавала въпроса: защо точно надясно? Възможно ли е някъде във вселената да съществува ляво въртящ се неин аналог? Какъв би бил животът, построен върху такава основа? Въобще в космоса може ли да се говори за ляво и дясно?
Биоложката се пренесе мислено във времето, когато учеше по тези теми. Припомни си термини като репликация, транскрипция и транслация – все процеси, свързани с деленето на клетките. Намери старите си лекции по цитологоя и генетика. В тях пишеше за оперони, промотъри , полимерази (беше ги позабравила) … сложна работа. Сложна като цялата природа. Не беше необходимо да задълбава чак толкова в материята. Какво ли биха казали бившите й колеги-състуденти за нейните налудничави фантазии. Вероятно много от тях биха й се присмели.
„Какво от това?” – Мария се облегна на дивана, затвори очи и започна да си фантазира: „Как ли изглежда съществото, носещо гени досущ като моите, но с ляво спирална ДНК? Не, не с лява резба както е популярният израз.” – усмихна се сама на себе си тя и продължи – „Дали е мое огледално копие? С какво ли се занимава? На какво разстояние е от мен? Как бих реагирала, ако го срещна? Кога човечеството ще порасне толкова, че да осъществи контакти с извънземни цивилизации?” Въпроси, въпроси … Неусетно тя се унесе и заспа. Засънува Вселената.