Надзирателят на резервата
1.
– Космически патрул, планетата Пропус във вашия обсег ли е?
– Да.
– Налага се да проверите какво става с тамошния надзирател.
– Какъв надзирател?
– Планетата Пропус е резерват. Адам Джордж е тамошният управител, отговорник по дивеча, ловен и дежурен надзирател.
– Един човек за всички тези длъжности?
– Планетата не се посещава често.
– Какво е станало с този Адам Джордж? Имам предвид, щом е назначен на всички тези позиции, би трябвало да е способен човек?
– Такъв е. Но последното съобщение, което получихме от него, бе много странно. Момент, ще ви го прочета: „Господа, наскоро се присъединих към прайд гайтъри и отивам да живея с тях.”
– Човекът, който отговаря за цяла планета-резерват, се е смахнал?
– Космически патрул, вие ще проверите това.
Преди малко бяхме на лов с моите осемнайсет гайтъра, но за съжаление луупата бе малка и не можа да стигне за всички. Сега лежим, за да ни се посмели храната, и после пак ще тръгнем да ловуваме. Нося само лазерен пистолет, понеже пушката ми тежи при дълги преходи; ако я бях взел можех да застрелям някоя жизела, но това значи да превърна гайтърите в храненици. Един гайтър има нужда от много месо. Големи животни са – средната им дължина е около петнайсет фута без опашката; най- високи са в средата на гръбнака: около шест фута. Муцуната им е издължена и леко заострена, имат осем кучешки зъба с дължината на човешки палец и около четиридесет по-малки. Предната част на тялото им е с жълто-сив цвят, когато са спокойни гривата им прилича на вчесана и е с цвят на потъмняло злато; долната част на снагата им е сива, краката им потъмняват, а лапите им са чисто черни и с огромни нокти.
Гайтърът, който използвах за възглавница, ме перна, и аз му отвърнах с „парен чук” в хълбока. Ако не отговарям със същата сила на закачките им вероятно e да ме помислят за плячка. Гайтърът изръмжа и изгъргори – приемаше ме за равен.
Не мисля, че има нещо нередно в това дето започнах да обикалям с прайда. На предишната планета бях най-обикновен ловен надзирател. Личният състав на резервата бе съставен изцяло от туземци. Те са ниски, грозни и не говорят гинглиш. Понякога бе трудно да се погаждаме. Още по-често ме разбираха неправилно и това пораждаше недоверие и злоба.
Внезапно чух злобното журчене на лазерни пушки. Шест гайтъра паднаха на място. Един от тях май бе само ранен, понеже започна да ръмжи приглушено. Аз се хвърлих и започнах да се търкалям. Спрях се в една плитка яма. Извадих пистолета и подадох част от главата си навън. Бракониерите бяха най-малко десет на брой и стреляха по мен и гайтърите. Бяха залегнали, но не зад прикрития, а кой където свари.
Прицелих се в главата на най-близкия и натиснах спусъка. Челото му избухна. Останалите насочиха огъня си към мен и побързах да се притая на дъното на ямата. Припомних си как реве ранен гайтър и се опитах да завия по същия начин. Чувах тежкия тропот на лапите на оцелелите животни. Умници. Използваха това, че бракониерите сега стреляха само по мен и бързаха да избягат. Май пушките на незаконните ловци бяха с рубинови лазери, понеже се усещаха известни паузи в залповете. Не смеех да повдигна глава; върху мен хвърчаха буци пръст. Завоня на пушек и пепел. Отново изревах като гайтър в неволя. Чух ответен зов.
2.
Кайл Нийсън и Дейвид Джеймс засякоха местоположението на Адам Джордж по клетъчния му предавател. Спуснаха бавно кораба и включиха камерите на максимално увеличение.
Нийсън каза:
– Дейвид, гледай! Имало е битка!
– Да. И Джордж май е загубил. Може ли да оставят сам човек да отговаря за цяла планета-резерват?
– Дейв, спускай внимателно кораба. Аз ще приготвя лазерната картечница, ако видя някой гад.
Корабът зависна на трийсетина фута, но наблизо се виждаха само гайтъри и трупове.
Кайл попита:
– Дейв, да взема една пушка и да изляза сам, а? Ти ще ме прикриваш с картечницата.
– Наоколо се виждат само трупове и животни. Ще сложим по една бронежилетка и излизаме и двамата.
Космическият патрул, състоящ се от Дейвид Джеймс и Кайл Нийсън, напусна кораба бавно и предпазливо. Носеха тежки лазерни автоматични пушки с голям калибър.
Гайтърите ръфаха телата на бракониерите, но около трупа на Адам Джордж бяха изградили нещо като почетен кордон. Дейвид понечи да вдигне пушката си. Кайл го стисна силно за ръката и го сряза:
– Какво правиш? Искаш да ни изядат и нас ли?
– Но това са били хора! Те ги ядат!
– Съгласен съм, че би трябвало да ги спрем. Обаче погледна ли колко са?
Дейвид се огледа и видя че бяха се събрали доста прайдове. Общия брой на животните вероятно беше над сто.
– Кайл, трябва да огледаме трупа Адам Джордж. Нали затова ни изпратиха?
– Ще го видим. Но ще се приближим бавно и полека. Не мисля, че гайтърите са убили надзирателя. Направили са го бракониерите. Не виждаш ли, че животните пазят приятеля си?
Двамата предпазливо доближиха до тялото на Джордж. Наобиколилите го гайтъри се поразпръснаха, но леко ръмжаха.
По трупа на Адам Джордж имаше няколко рани от изстрели на лазерно оръжие. И нито драскотина от нокти или зъби.
Дейвид Джеймс и Кайл Нийсън проумяха какво е станало.
– Тук е имало война. – каза Кайл.
– Бракониерите са нападнали прайда на надзирателя. И после той или някой от гайтърите е успял да извика помощ. – възстановяваше събитията Дейв.
– Досега мислехме, че това са най-обикновени животни, които ловуват групово.
– Оказа се, че могат да общуват помежду си. И да се организират. Гледай –Кайл посочи. – Бракониерите са убили двайсет-трийсет гайтъра, докато се съберат достатъчно животни за да надделеят.
– Сега ги ядат, за да си отмъстят за жертвите между тях и за убития приятел.
– Трябва да погребем Адам Джордж. Гайтърите ще оглозгат бракониерите, но няма докоснат тялото на приятеля си.
Двамата отново огледаха Адам Джордж. Беше добре сложен мъж на около петдесет години. Сивобялата му коса стигаше до раменете, а брадата със същия цвят – до гърдите. Бе облечен в къси сивобежови панталони и мръснобял потник. Дори в смъртта си изглеждаше достолепен, а отворените му очи гледаха умно.
– Виж очите му, Дейв. Бил си е съвсем нормален. Просто поради някаква причина е решил да живее заедно с гайтърите.
– Кайл, ще ида до кораба да погледна в досието му каква религия е изповядвал. Мисля, че трябва да го погребем и да поставим кръст или надгробен паметник.
Гaйтърите започнаха да ръмжат. Отново започнаха да се събират около тялото на приятеля си в нещо като почетна стража. Наложи се Кайл и Дейвид да се поотдръпнат. Внезапно Кайл забеляза:
– Виж му ноктите на ръцете. Оставил ги е да пораснат цели три инча.
– Живял е с гaйтърите. Все пак му е повлияло.
Зверовете се опитваха да избутат Космическия патрул по-далеч от трупа на Адам Джордж.
Кайл се опита да обясни:
– Вижте, приятели, налага се да го погребем. И да поставим надпис на гроба му.
Гейтърите заръмжаха по-силно. Някои от тях започнаха да ровят с лапи земята. Други замахваха и драскаха нещо по близките дървета.
Дейв се стресна:
– Кайл, те се опитват да пишат! Погледни! Някои от тях успяха да очертаят буква!
Наистина поне десетина гейтъра несръчно, но все пак разбираемо бяха написали буквата „А”.
Други два от зверовете копаеха. Ровеха земята с мощните си лапи, а ноктите им дълбаеха като миниатюрни багери.
– Копаят гроб. – рече Кайл. – Те искат да погребат приятеля си. А не ние.
Още два гейтъра започнаха да оформят четвъртитата голяма дупка, която все повече заприличваше на гроб.
Кайл предложи:
– Да си тръгваме. Гейтърите ще погребат Адам Джордж. Те го считат за един от тях.
Точно преди да влязат в кораба Дейвид каза:
– Знаеш ли, когато човек дълго живее със скотове, поне малко озверява…
– …А животните се очовечават. – довърши Кайл.