СЪТВОРЕНИЕТО…
(из цикъла „Библейска фантастика”)
В началото
бе Словото, а То
бе Бог
и всичко роди чрез Словото
от Бога – мощен извор на добро,
Творец на съвършената Природа.
Създаде Той изконната земя,
покрита с водна щир,
с небе над нея,
но пуста и обвита в тъмнина –
Духът само там незрим се рееше.
В утробата на непрогледен Мрак,
сред Бездна от първичен девствен Хаос,
извика Бог: „Да бъде светлина!”
и раздели тъмата с лъч сияен.
Разсъмна се –
ДЕН ПЪРВИ за света –
предвестник изначален на живота,
постави му се граница с Нощта
и в равна мяра
денонощна квота.
Настана ВТОРИ ДЕН
и Бог реши
да сътвори небесен свод лазурен,
в най-нежно синьо Той го оцвети
и над земята млада го разтури.
ДЕН ТРЕТИ, пълен с паметни дела
бе маратон същински за Твореца –
оттегли Той безбрежната вода
в падините на земните Морета.
Така възникна сушата – Земя,
покрита с благодатна
рохка почва,
поникна в нея първата трева –
зелена, семеносна,
крехко-сочна.
Създаде Бог и плодното дърво –
да се множи от дивно малко семе –
и за да го направи по-добро,
в различни видове го произведе.
А в ДЕН ЧЕТВЪРТИ Бог издигна взор
към празния
ефирен свод небесен,
с размях окичи синия простор
със знаци за години, дни и месеци.
Най-ярките и важни светила –
Луна и Слънце –
свода завладяха,
та Нощ и Ден по равно да делят,
и с равна хубост над света изгряха.
Разсипа Бог и бляскави звезди,
които да красят небето нощно.
А в ПЕТИ ДЕН,
във въздух
и води,
живот създаде с гений на художник –
моретата изпълни с чуден свят
от пъстри риби,
раци,
земноводни;
във въздуха издигна
да летят
ята
неизброими птици волни.
И в следващия,
ШЕСТИ ДЕН поред
се произведе фауна богата –
добитъци,
влечуги,
зверове,
които Бог завъди по Земята.
Като последен творчески акорд
бе първото създание,
скроено
по образ и подобие на Бог –
венец на любовта Му безрезервна.
Извая го от проста земна кал,
но жизнено дихание му вдъхна
Творецът,
и лика си пресъздал –
с умения и чувства го изпълни.
Дари го Той и с разум, и с душа,
нарече го Човек,
жена му даде,
над всичко живо го постави с власт
и го благослови
с неземна радост.
След този съзидателен кипеж,
завършвайки делата си усилни,
отдъхна Бог
доволен
в СЕДМИ ДЕН
и го благослави да е почивен.
С неизследима мъдрост
Той вмени
да бъде свят денят
за всички хора –
да славят бащинските добрини
и праведни деяния на Бога.