Среща
Вечерта вървяхме ние
по пътя каменист и тъмен,
небето – облачно и мрачно –
непредвещаващо и страшно
нещо и непознато, и загадъчно.
Нещо като НЛО,
а може би някакво марсианско общество, не знам,
но ние бяхме там
и видяхме необяснимото за нас явление,
сякаш олицетворение на небесно сияние!
Беше ли небесен танц или игра, но не –
беше си направо космическа шега.
Не, реалност бе, сигурни сме, да,
но от това, което се видя,
ще имам дълго време страх, че марсианците
ще слязат тук, при нас.
Любопитството ще ни гризе,
какво ли искаха те?
Вероятно са добри създания,
но може би ще са като илюзиите –
наивни оправдания,
на нещо по-голямо и важно,
очаквани признания
от хора, които са осведомени,
че ние сме за тях едни земляни бедни!