Отвъд
Отвъд нивята в жълто жито,
надолу през гори, в които
едреят корени и гранки,
и в мак отрупани полянки,
и още долу през скалите,
с гнездата горе на орлите,
по стръмното зелено било
в реката с дъното изгнило,
едни от други задушени,
се бореха за място мрени.
И всички сомове, шарани,
от Бога горе призовани,
напираха нагоре жадни,
за слънце и безкрая гладни.
И в глътка въздух от небето
настана времето, в което,
видели тази суматоха,
рибарите дотам дойдоха.
А рибите едвам видели
отгоре облаците бели
се гмурнаха и със утеха
обратно в тъмното поеха.
Но долу, в червейче се скрила,
придърпа сома страшна сила
и литна той отвъд водата
нагоре право в синевата.